Kупол на храма
Mозайка над входа на черквата
Добре дошли в официалния сайт на православен храм Св. ап. Андрей Първозваний
 
Iзглед на целия храм
 
Начало
Вие сте тук:
  Архив на събития
Архив  

Архив на събития

ПРОПОВЕД на о. ИВАН - 01 октомври 2011г. –
Покров на Пресвета Богородица, Св.ап.Анания,
Преп.Роман Сладкопевец, Преп.Йоан Кукузел.

Боголюбиви християни,

Днес възпяхме Покровът на Майката Божия, която вековечно ни закриля от всички злини и беди в живота. Тя е тази, която изпросва за нас велика милост пред Господа Иисуса Христа.

Чухме историята на празника. Но не само там Тя е спасявала народа, особено на всенощните бдения, на които Господ много държи, много благоволи към тях. Много чудеса са ставали по време на всенощните бдения. Така и на Покровът- Майката Божия се е явила точно към 10 часа вечерта по време на всенощно бдение и само двама души са видели Нейния Покров, покривало, което закриля народа. Но не само закриля, а моли Господа Бога да го спаси от чуждите завоеватели.

Велик е днешния ден! Ден, в който всички ние показваме нашата почит, уважение и любов към Божията Майка, която денонощно тук стои в нашия храм. А сега е допълнена с тази прекрасна Нейна икона – Покров, която е украшение за нашия Олтар.

Без Майката Божия ние няма да се спасим, няма да получим вечен живот, защото Бог обича добрите хора, награждава ги с царството небесно, но понеже сме човеци-грешници – грешим. Затова нашата надежда, нашето доверие остава единствено в Майката Божия.

Никой да не се съмнява в Нейното застъпничество. Ето на 24 октомври този месец е празникът Св.Богородица –Покров и радост за всички скърбящи на този свят. Радост – не тъга , не скръб, не печал, не ридание, а радост от Майката Божия, за всички – не само големци и властници, милионери и милиардери, а и към най-бедните, унижените, онеправданите в този живот. Най-малките Христови братя, радост за всички скърбящи хора по света. Това е на 24 октомври, в този месец. Когато там, на Руски паметник, са създавали дом за сираци от сем.Христо и Йорданка Филаретови, те естествено по най-близък начин до мисълта, до логиката какво правят за милосърдие на децата, след като са построили сирачески дом, естествено е, че са нарекли този храм (който сега има храмов празник) „Покров Богородичен – Радост за всички скърбящи” - нещастници, сираци, страдащи, онеправдани хора в този свят. Това са от нашите възрожденци Филаретови, които са били наясно с църковната истина, макар че сме били под турска робство.

Спирам за Майката Божия, за Нея трябва денонощно да се говори.

Нека да напомня за другите трима души, които днес църквата предлага на нашето внимание – ап.Анания. Какво дело е свършил той на този свят? Свещеник в град Дамаск, столицата на Сирия. Бог му казва :”Анание, след малко ще дойде Савел, който ти трябва да кръстиш в Мене.” И понеже Анани е образован човек, знае какво става по света, казва: „Не, не, Господи, как ще кръщавам този гонител на Тебе и на християните? Не мога да го кръстя!” А Бог му казва:”Анание, аз като ти говоря, знам какво говоря!” И идва слепият Савел, едва-едва ходи, поддържан от свои близки хора; Анания го посреща, с доверие в Бога, че няма да бъде арестуван и пратен в Йерусалим като християнин; и започва да го кръщава. По време на кръщението ап.Савел става ап.Павел, дадено от Бога име. (Савел е велик, голям – като име, а Павел е малък, като име, преведено). И става по-късно най-великият Христов проповедник, разпространител, идеолог на християнството. Който утвърждава Христовата вяра сред езичниците. И той става през вековете, до днес, и во веки апостол Христов на езичниците, между които сме били и ние .

И днеска на Никулден в Бургас извършват езически приношения на бог Перун, което е недостойно за 1100 години християнска Българска държава. Недостойно поведение! Излиза някакъв с жезъл, някакъв сатанински образ, бог Перун излиза от морето и бургазлиите отиват да го почетат. Крайно плачевно състояние на българското общество. А честват Никулден! Какво общо има Никулден с бог Перун?

Ето това е ап.Павел. Той е бил кръстен от днешния светец ап.Анания - един от 70-те ученици Христови.

Вторият – Роман Сладкопевец. Сладко-певец, което означава, че е бил сладкогласен певец на Христовата Църква. Бил е най-обикновен беден човек, малък човек и е ходил в храма, в Цариград да слугува. И понеже там мнозина свещеници, духовници са се опитали да го подиграят, да го унизят (представете си – духовници, в Цариград, столицата на Вселенската Патриаршия! ) и го издърпали напред и го накарали да пее. Той, човекът, не можел да чете, камо ли да пее. Неук човек. Това е било вечерта, срещу празника Рождество Христово. Всички са си отишли в къщи естествено, това е Бъдни вечер, той обаче останал в храма дълго време, паднал на колене и се молел на Бога и на Пресв.Богородица. Св.Богородица веднага идва. Това е илюстрация на божественото Богородично застъпничество и покровителство. Това ви го говоря, като илюстрация на Покрова на Майката Божия. Той на колене, тя идва (във видение разбира се, той задрямва) и му дава някакъв свитък, все едно някакви ноти, да погълне, да го изяде. И му казва:” Ти ще станеш мой певец!”

Сутринта всички идват, празник е, Рождество Христово е това! Идва и императорът, идва и патриархът, всички висши духовници. Започва св.Литургия. По време когато се чете Апостолът и Евангелието Роман застава на сред храма и започва да пее „Дева днес”. Нали е Рождество Христово? И днес когато дойде Рождество Христово се пее „Дева днес”. Това Бог му дава, (и Богородица) и текста и музиката. Той пее със своя сладкогласен глас. Всички са учудени.

Императорът го вика и го пита къде е научил тези песни. „Богородица ме научи!” Другите духовници, засрамени отишли при Роман сред храма(Това е Рождество Христово!) и му се извинили, и му поискали прошка. Много лесно е да се иска прошка! След като видиш, забележиш, че нещо става чудновато! Но по силата на това, че са духовници, знаят какво става, чуват този сладкогласен глас и му поискали прошка.
От тук нататък Роман Сладкопевец става един от най-сладкогласните църковни певци през цялата история на Църквата. И сътворява, композира величествени Богородични песни-кондаци по празниците на църковната календарна година.

Другият – след Роман е Йоан Кукузел, който незаслужено не е почетен от българските християни. Ако, примерно, днес не е Покров Богородичен, а само Йоан Кукузел вие няма да отидете на Църква, сигурно, да го почетете него. А той, образован млад човек, отишъл в Цариград, изучил със своя прекрасен глас, своя сладкогласен също глас; и пеел при цариградската вселенска патриаршия и храм, но по Божия наредба той напуска Цариград и отива в Атон. Там, в Атон, от понеделник до събота, той е горе в планината , сам –самичък. И започва да пее своите многогласни, сладкогласни църковни песни, които до днес са апогей, съвършенство на църковните песни. И той е наречен бич за църковните певци. Както сега тука пеят що пеят, ама не е така, както трябва да се пее - сладкогласно, без бързане и богоугодно. И той става заради това бич на църковните певци. Какво значи бич? Това е, че всеки трябва да се съобразява с него. Да се знае, че като застанеш в църквата там да пееш нещата не са там толкова леки и шеговити. А са сериозни и ти пееш от името на целия народ. Най-важното е обаче да пееш сладкогласно. Всеки няма дар от Бога да има глас, но поне да се учи и да се образова в църковното пеене. (Както нашият Ивайло постоянно се учи на нови песни).
И той създава величава, бляскава своя композиция „Полиелей/величание/ на българката”. Ето вие сте българки. Той изпял тогава за своята майка (българка, родом в днешна Албания, но българка по произход) своята величествена сладкогласна композиция, която днес не може да се пее почти, не може да се чуе. Защото така е трудна, че за един пианист и оперен певец трябва поне 5-6 часа на ден да се упражняват. А да изпееш „Полиелей на българката” на Йоан Кукузел трябват не 5-6 часа, ами 8 часа на денонощие да се учи, да го научиш. А нашите певци въобще са далече от Йоан Кукузел. В миналото ние тука се мъчихме да изпеем нещо, част, Терирем, нещо като упражнение за църковното пеене.

Това е Йоан Кукузел. Печалното е, че в издадените служби на българските светии от Зографски манастир той липсва. Защото е спорен неговия произход – дали е българин, дали е албанец, или грък, или македонец. За това с лека ръка са го махнали от службите на всички български светии светогорските монаси. Ние го търсихме вчера – търсим, търсим - ще ви покажа дебелата книга, издадена преди няколко години от Атон, Зографски манастир. Св.Йоан Кукузел липсва. А човекът пее „Полиелей и величание на българката”! Значи е българин! Пее на майка си!

И се стига до втората илюстрация днес – какво е Богородичния Покров! След като пеел сладкогласно огласявал (това е от понеделник до събота включително!) а в неделя се включвал в общите църковни служби светогорски, в края на краищата, постоянно на колене, коляното му загнива. А може ли човек без коляно да живее? И от него кърви текат, но той продължава да коленичи, но не 5 минути да стои, а през цялото денонощие, когато е имал възможност е коленичил, вече с гангрена на коляното. Продължавал да коленичи и да пее на Майката Божия. Изведнъж тя се явява – лично на него и му казва:”Йоане, стани и ходи. Ето ти моя свитък.” И му дава и тя една монета златна. Богородица го награждава този лъчезарстващ, сладкогласен църковен певец с монета, със злато, с пари.

„Ето тази монета вземи, като награда от мен!” и тази златна монета и днес стои там, в Света гора, при чудотворната икона „Кукузелиса”. Икона Богородична, наречена „Кукузелиса”, на св.Йоан Кукузел. И тази монета там седи и всеки, който може да отиде там ще я види тази златна монета, дарена му лично от Божията Майка.

Това е днешния ден. Аз само щрихирах, за да знаете в какъв ден вие сте дошли в храма Господен, нищо че е събота, работен или почивен ден, няма значение. Велик е днешния ден. Величав по отношение нашето уважение, почитание и любов към Божията Майка. И ето Тя знае, който се грижи за Нея, да и пее, да Я уважава, да Я почита, да Я обича – Тя награждава такива не със златни монети, а със своя небесен Покров. Което за нас означава всичко!

Представете си колко нещастни деца има в България днес! Някои си въобразяват, че с пари, като събират по Коледа пари, щели да ги... естествено, има някаква помощ. Но никой не тръгне тези сирачета и тези болни, недъгави деца да ги заведе в Църква. Защо не ги водят в Църквата? Да дойдат тука пред Божията Майка, да паднат родителите на колене пред Нея и да Я молят:”Майко, защити детето ни!”

Всички, когато една жена е бременна и е в деветия месец, всички от семейството се радват и я чакат тя да роди. Да де, ама ако се роди такова недъгаво дете, какво става с това семейство? Детски паралич, цял живот това твое дете не може да ходи и цял живот то няма щастие. Защото цял живот го лекуват и не могат да му помогнат. И днеска не могат да помогнат на такива от детски паралич. А за мене единственият изход от това тежко положение , неприятно положение на тези родители е, да водят детето си в храма Божий и да се надяват. Ние не можем да кажем кога Богородица ще дойде и ще помогне. Но да се довериш на Богородица, да Й се надяваш, Тя не че не може, въпросът е да поиска. Нейният Син и Бог Иисус Христос Й е дал пълна свобода – Богородица да лекува когото си поиска. Не само да лекува, а и да награждава.

Нека и днес, ние, които сме се събрали тук заради Нея, с тия трима Божий угодници, за които ви разказах накратко, да получим Нейния Майчин благослов, Нейния Покров, Нейната защита, Нейната закрила и да не се боим от нищо в този свят.

Нищо не може да ни направи като вейки, като някакви растения, които от най-малкия полъх на вятъра се люлеят. А ние да стоим здраво, закрепени за Кръста Христов и за Божията Майка!

Амин!

01.10.2011 г.
София

 

    
За храма | За свещениците | Полезни връзки | Запитвания

Интернет сайт на православен храм "Св. ап. Андрей Първозваний" е създаден с благословението на Софийския епархийски съвет с протокол No 3/02.03.2007г.

© 2007 Правослваен храм "Св. ап. Андрей Първозваний"
Копирането на текстове и изображения от този сайт в други Интернет сайтове е разрешено при коректно посочване на първоизточника.