Kупол на храма
Mозайка над входа на черквата
Добре дошли в официалния сайт на православен храм Св. ап. Андрей Първозваний
 
Iзглед на целия храм
 
Начало
Вие сте тук:
  Архив на събития
Архив  

Архив на събития

Младежко ядро -
Поклонническо пътуване в Родопите

От 1 до 9 май отново взехме участие в поклонническо пътуване в Родопите. За 11 поредна година (а от 5 години) съм ръководител на клиросни певци и участваме в богослужения в църкви от различни градове. Балканският Православен Младежки Съюз финансира тази проява с цел да се разпространи и утвърди Православието в този район и да се благовести чрез богослужение, проповед и просвещение.

На 1 май тръгваме група от 8 човека с микробус към Асеновград. Първата ни спирка е църквата „Успение Богородично”. Пеем Христос Воскресе. Свещопродавката се зарадва на нашето идване. Познава някои от групата, които идват не за първи път. Покланяме се на чудотворната икона на Света Богородица, палим свещи с молитва за благодатна помощ от Господ Иисус Христос и потегляме за Бачковския манастир.
Слънцето огрява двора на манастира и насядалите по пейките хора се наслаждават на покоя обгърнал обителта. Пред чудотворната икона богомолци чакат с благоговеен трепет. Молитвено стоим и се взираме в иконите в очакване да изпълнят просбите ни. Трябва да тръгваме за Момчилград.

В църквата „Св. Цар Борис” всичко е приготвено за предстоящия празник на св. Цар Борис. Отец Карамфил ни посреща усмихнат и зарадван. Оставяме евангелия и богословски книги за богомолците от енорията. Започва празничната вечерня. Ние пеем с преизпълнени от радост сърца. Службата свършва и ние се отправяме за Кърджали, където сме настанени за нощувка в Православното духовно средище „Успение Богородично”.

Интересна е историята на църквата. Отец Боян Саръев през пролетта на 2000 г. в съновидение получава заръка от Св. Богородица да изгради манастир в чест на двехилядната годишнина от раждането по плът на Иисус Христос. „Това място е свято, казала му Св. Бгородица. Тук ще идват на поклонение християни от цяла България да търсят утеха и спасение! Кладенецът, който е в двора на църквата, е благословен от Мене и всеки, който пие и се мие от водата му, ще намира изцеление от много болести. Водата ще лекува всякакви телесни и духовни страдания! Ти ще съградиш на мое име и Аз ще бъда покровителка на всички, които живеят и пребивават в този град и няма да допусна беди и нещастия над тези, които призовават името ми с вяра.”

Сутринта се отправяме за Момчилград отново, за да вземем участие в богослужението в чест на св. Цар Борис. Църквата „Св. Цар Борис” е построена през 1938 г. и обновена от Пловдивски митрополит Николай през 1996 г. На стените още личат Христовите монограми поставени при обновлението.
Службата е дълга и тържествена. Следва освещаване на хлябове.

Отецът любезно ни кани на обяд в близкия ресторант. За спомен ни подарява палми засадени от него в саксии.

Вечерта сме в Крумовград, в църквата „Св. Йоан Рилски”. Над входа се чете надпис, на който пише годината на построяването й - 1934 и имената на ктиторите: Христо Чепишев, Стою Донев и Марин Стоиловски. Храмът е осветен през 1936 г. от патр. Кирил в присъствието на цар Борис III.
Отецът ни посреща любезно, радват ни се и клисарите. Вечернята свършва и отецът ни придружава до хотела в живописния квартал „Овчари”.

На другия ден участваме в светата Литургия в храм „Св. Йоан Рилски”. После оставяме книги за енориашите. Отецът ни кани на обяд и ние сядаме в двора под астмата.

След обяда отпътуваме за Ардино. Следва вечеря, а на другия ден - утрення и Св. Литургия в Ардинската църква „Св. Арх. Михаил”. На 5 май сутринта в Неделино в църквата „Св. Неделя” правим правило, тъй като няма свещеник. Църквата е с внушителни размери и акустика. Стенописите пленяват с изразителност и краски. Построена е през 1997 г.

Вечерта сме в Рудозем. Празничната вечерня в църквата „Св. Георги” е архиерейска, служи Константийски епископ Антоний заедно с енорийския свещеник Димитър. Богомолците следят службата с внимание и умиление. Записват си имена за св. Литургия. Настъпва краят. Оставяме книги за енориашите. Те ни изпращат с благодарност.

На другия ден за празника на св. вмчк Георги сме на св. Литургия в Златоград в църквата „Св. Георги”. Според преданието св. Георги се явява на сън на жена и иска от нея на мястото на къщата й да се издигне храм в негова чест. Жената изпълнява желанието му. Българи и турци събират пари за строежа.
Сградата на църквата е забележителна. Иконите също. Отново служи Константийски епископ Антоний заедно с енорийски свещеник Иван. Следва литийно шествие с голяма икона на св. Георги с житийни сцени и водосвет.

Денят свършва в Девин. Влизаме в двора на църквата „Св. Йоан Рилски”. В съседство с нея е параклисът на св. Пантелеймон. Изографисването му още продължава. Това е най-старата сграда в Девин, на около 200 години, построена върху стара гробищна църква. В храма „Св. Йоан Рилски” ни посреща отец Тодор. На вечернята присъстват няколко богомолци. Отец Тодор след службата ни приветства с „добре дошли” и ни кани в съседната сграда на вечеря. Опитваме от курбана останал от празника в чест на св. Георги. След това ни настаняват за нощувка по домовете на девинчани.

На сутринта се отправяме за Михалково в църквата „Св. Архангел Михаил”. Отец Тодор заедно с архимандрит Антим, игумен на Кричимски манастир „Рождество Богородично”, отслужват св. Литургия. Отнасяме двойна полза: от благодатната служба и от разговора с архим. Антим.

Връщаме се в Девин и имаме време за почивка и разходка. На вечернята присъстват малко хора. След службата гостоприемните домакини отново ни поднасят вечеря. Всички се радваме на топлия прием и общуването е толкова леко, сякаш винаги сме били заедно.

Сутрешната служба в храм „Св. Йоан Рилски” започва рано. Идват няколко богомолци. Тук е и семейството с 5 деца. Най-малкото дете иска да стане монах и още отсега ходи с монашески дрехи. Майката изглежда като най-голямата сестра. Днес е денят на св. Йоан Богослов и на св. Арсений Велики. Две от дъщерите със същите имена имат имен ден. Ние поднасяме поздравленията си. Децата минават да почерпят със сладки. Следва обяд. Отец Тодор подарява на всички ни за спомен икона на св. Богородица с Младенеца.
Раздялата е прочувствена. Децата плачат. Обещаваме, че отново ще ги посетим.

Следващата ни цел е гр. Смолян, където участваме във вечернята в чест на св. Николай Мирликийски Чудотворец, в храма на негово име. Отново служи Константийския епископ Антоний с енорийския свещеник отец Иван и ставрофорен свещеноиконом отец Михаил от църквата „Успение Богородично”.
Отецът ни кани на вечеря. Завързва се задушевен разговор.

На сутринта на 9 май с тържествена архиерейска служба е отбелязан празника Пренасяне мощите на св. Николай в Бари. Има водосвет и литийно шествие с иконата на светеца. Всички са преизпълнени с радост.

Хапваме от курбана и тръгваме за църквата „Св. Висарион Смоленски”. На 2 април 2002 г. се освещават основите, а на 2 юли 2006 г. е освещаването на построения вече храм, най-големия в Южна България. Разположен е върху площ от 1580 м. Тук се намира и параклисът на св. Теодор Тирон.

На връщане минаваме през Пампорово, Чепеларе и се покланяме в църквата „Св. Атанасий” в града.

Пътуването ни е към своя край. Впечатленията са богати. Пълнотата на службите, живописните гледки, сърдечното гостоприемство на родопчани ще оставят незаличими следи...Можем само да благодарим на милостивия Бог, че така дивно устройва всичко.

май 2010 г.
София

 

    
За храма | За свещениците | Полезни връзки | Запитвания

Интернет сайт на православен храм "Св. ап. Андрей Първозваний" е създаден с благословението на Софийския епархийски съвет с протокол No 3/02.03.2007г.

© 2007 Правослваен храм "Св. ап. Андрей Първозваний"
Копирането на текстове и изображения от този сайт в други Интернет сайтове е разрешено при коректно посочване на първоизточника.