Архив на събития

Проповед на о.Иван на 06.02.2011 г. - в НЕДЕЛЯТА на жената Хананейка

Боголюбиви християни,
Днешната неделя заема междинно време в това, което ни предстои тази година. Най-важното нещо, което ние като християни трябва да изпълним. Тази неделя, която сега чухте, Неделя на жената Хананейка, примерно миналата година не се прочете. Тя е зависима от датата на Възкресение Христово. Тази година Възкресението е на 24 април, следователно по-късничко, за това в тези недели след Рождество Христово се включи днес жената Хананейка. А от другата неделя започват тези 4 подготвителни недели към началото на Великия пост за тази година. Едно междинно време сме днес, време в което трябва да се ослушаме, огледаме, дали идва влака, т.е. сатаната около нас и да го прогоним.

Както жената, днешната хананейка, (една възхитителна жена според Светите отци), макар че не е била еврейка, а от Тир и Сидон, ония области, сирино-финикианка, но имала тежко болна дъщеря, не от някакви болести телесни, а от обладаване на нечист бесовски дух. Понеже тази нейна дъщеря постоянно се е гърчела, стенела, хвърляла се е на земята майката вече не е издържала психически и като чула, че там някъде се разхожда Иисус Христос веднага тръгнала към Него. Оставила дъщеря си сама в това окаяно човешко състояние, обладаване от бесовски дух – не дай си Боже някой от нашите деца да бъдат обладани! Жесток бяс, но тя получила наградата си, защото като отишла при Господа, казала Му:”Господи, (не Му казала учителю!) помилвай ме!” Не е казала изцери дъщеря ми , Господи. Колко лесно ние като идваме тук казваме Господи, дай здраве на дъщеря ми, на сина ми, на внуците ми....Помилвай ме, Господи! Ето го това време, което ние го започнахме още от неделята след Богоявление. Неделята в която от тогава насам чуваме тези думи Христови:”Покайте се, защото се приближи Царството небесно”. И жената точно това е изпълнила, което ние днес трудно го изпълняваме. „Помилвай ме, Господи”- и тогава допълнила „Дъщеря ми зле се мъчи от бяс”. А Господ продължава да върви , не и обръща никакво внимание. Не обръща дори главата си към тази жена, клета жена, клета майка. Ние знаем какво представлява майката, когато детето й е болно. Това е клета жена! Както сега пак ни говориха тези дни за деца, които страдат от детски паралич. Това е окаяно състояние. Представете си майката, не може да отиде да работи, и да иска да работи и да може, да е способна жена никой няма да се грижи за нейното дете както тя ще се грижи. Това е абсолютно окаяно семейно положение, а те са множество такива деца от детски паралич. И за това тя помолила апостолите, учениците Христови. Веднага отишли при Господа и Му казали:”Господи, отпрати жената, вика подире ни.” Господ и на тях не обръща внимание. Само казал:”Аз съм дошъл при загубените овци на дома Израилев”, т.е. евреите. „Тя не е еврейка, така че сега няма да се занимавам с нея”.
Но жената, като видяла че апостолите нищо не са направили с жар (така се казва според Светите отци) с жар, с огън отново изтичала и застанала пред Иисуса. Не като нахална, а с жар и вяра в Него, че Той може да изцели дъщеря й. Това е характерно за нея. За това тя е една възхитителна жена. По-късно ще кажем и за други нейни качества. И заставайки пред Иисуса тя пада в нозете Му и казва:” Господи помогни ми. Дъщеря ми зле се мъчи от бяс, бесновата. Аз съм майката, която най-много страдам и не мога повече да я гледам така. Майчиното сърце ме боли. Моля Те, Господи, помогни ми”. Идва един сублимен момент в днешното евангелско четиво. Господ й казва:”Не жено, не мога. Защо не мога? Защото не е добро нещо човек да остави децата си без хляб и да го хвърли на псетата, кучетата”. Ето в този момент, това, което е търсил Господ.”Да – казала – да, Господи, това е така, както Ти казваш, но ние знаем също, че и псетата, кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на стопаните. Затова Господи, на мене дай не хляб, а трошички дай Господи и на това ще бъда доволна и щастлива, че Ти си дал трошички на моята дъщеря, макар и бесновата”. Тогава Господ се обръща към всички и казва:”Виждате ли тази жена? О, жено! Голяма е твоята вяра, нека ти бъде според твоето желание.”

Без молитва, както ние сега сме в Божия храм и се молим за нас, за близките около нас, без молитва няма да стане, няма да получите нищо. Това е примерът на днешната жена хананейка. Името й даже не е казано, защото не е еврейка. Тя след като е чула, че е псе, (в евангелието не е казано, че е куче, малко е неудобна тази дума) но псе, тя въпреки всичко запазила вярата си в Него. Твърда, диамантена вяра в Него, че е Господ и че може Той да изцери нейната дъщеря. Защото сега гледаме по телевизията колко много хора се гласят (психиатри, психотерапевти) да лекуват душите на хората. А бе господа! Трудно ще лекувате с медицински средства бесноватите, защото те не се влияят от лекарствата, нито от ваксините, нито от нищо. Те ще се влияят само от името Христово. Само като споменеш: „ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ БОЖЕ НАШ, ПОМИЛУЙ МЕ”- споменавайки името Иисусово ти прогонваш; не ти трябват никакви лекарства, ни ваксини, ни всякакви лечения психиатрични. А само с името Христово ще прогониш тези бесове, бесновати вълци, които ни нападат най-жестоко и сурово, безмилостно. И друго тя показала – не само вяра в Господа, но била изпълнена с мъдрост, разум, здрав , дълбок разум и тя е образец на църквата за езичниците. Църквата Христова. Тя е първата, която е повлякла църквата да отиде при езичниците. Ето ви днешната жена. Твърда вяра разум, здрав разум и дълбока и настойчива вяра в Господа нашего Иисуса Христа.

В днешно време, когато се измислиха толкова много религии, богове в този свят, а ние живеем в този свят като християни, слава Богу! Но около нас се ширят милиарди хора, които не признават Иисус за Бог. А ние сме някакво малцинство, едва-едва кретащо по тази земя. Нямаме власт, нямаме сила, нямаме господство. Абсолютно малцинство. И сега от това малко Христово стадо се изисква именно да покаже вярата на тази жена ханахейка, която също не е била еврейка, а езичничка. А и ние сме били езичници. Благодарение на днешния светец св.Фотий, патриарх Цариградски, който е духовен учител на светия наш равноапостолен учител Кирил Константин Философа, учил при него след това Симеон Велики, двамата също са учили при него, когото църквата днес почита- Св.Фотий, който написа специално продължително писмо на св.цар Борис -Михайл - Покръстител и му посочва какво е това християнска вяра.
И на края кръщава именно Борис. Днешния светец, патриарх Цариградски, един от най-образованите християни в този свят в онова време.

Ето изисква се ние, макар и малко християнско стадо да останем верни на Господа, да признаем Неговата личност като Богочовек, и да Го изповядваме, макар че сме малко, но Христос е казал точно:”Моето малко Христово стадо. Аз ще го пазя от вълци, грабители, разбойници, защото Съм Спасител на моите чеда”.
И накрая нека да завърша с това, което ни предстои. От другата неделя започва Митаря и фарисея, Блудния син, Месопусна неделя, Сиропусна неделя. 60 дни няма да вкусим месни произведения. Нашата медицина, лекарите казват, най-малко до 20 дни може човек да се лиши (не да пости) от месна храна, месо и месни произведения. А ние християните още 2/3 дни не бива да ядем месо. Това са 60 дни, а лекарите казват до 20. Ами другите 40 дни какво ще правим ние? Ще ходим ли или ще пълзим по улиците, едва едва дишащи и кретащи. Толкова години постим не сме заболели или умрели от това, че постим 60 дни без месо. Предстои гигантска борба, духовна именно, не само с болестите, но и с нашите врагове, вълците, хищниците, бесовските сили. Ето ви пример. Догодина е Олимпиадата в Лондон, Англия. 4 години всички спортисти от цял свят се готвят най-къртовски, зарязали удоволствия всякакви други занимания цялото им време ум, настроение нагласа отиват за това, да се явят там подготвени в Лондон. И естествено само 3-ма ще спечелят медалите. Другите все едно че са само участвали, но и те са се готвили 4 г.

А ние християните всяка година, не през 4, всяка година къртовски, гигантски ние участваме в тази наша християнска подготовка във връзка с идващите празници Разпети петък и Възкресение Христово. Гигантска борба, двубой със сатаната, всеки сам в себе си и всички заедно, колективно в храма Божий. Тука ще намерите покой, и утехата и подготовката, за да станете достойни участници на Христовото Възкресение и участвате в Неговия празник на празниците, когато Христос като Господар самовластно и победно напуска смъртта на тялото Си и Се възкачва на небето като Цар на всички нас, Господар, Цар Слави и Съдия на всички нас.

Така че, от другата неделя запрятайте ръкави, започвайте молитви, песнопения и пост. Постът е най-малката част от нашата подготовка за Възкресението. Телесният пост е част от нашата подготовка. Изисква се огромна духовна нагласа, както тази жена хананейка, да имаме твърда вяра, с дълбока, настойчива молитва към Господа. Не само да ни помогне и спаси от сегашното трудно земно поприще, но да ни приеме при Себе си в горния Иерусалим, там където християните намират своето жилище. Тук имаме временно жилище, а там, при Господа ще имаме постоянно жилище през всички векове. Амин!

06.02.2011 г.
София