Архив на събития

Празник на свети Архангел Михаил в с. Осиковица
[виж видео]

На 8 ноември 2010 г. група от 26 души, предвождана от о. Иван Касабов се отправихме за с. Осиковица, намиращо се в полите на Предбалкана, край град Правец, за да присъстваме на празничната богослужба в чест на празника на Свети архангел Михаил и храмовия празник на селската църква. След около час пристигнахме в селото и автобусът спря пред църквата ”Св.Архангел Михаил”, построена през 1834 г. - културна ценност със статут на архитектурно-художествен паметник на културата. Трикорабна базилика с куполообразен покрив и притвор, покрит с каменни плочи. Построена е за 54 дни от местните хора през 1834 г. с издаден ферман от Високата порта. Особено ценен е иконостасът, дело на самоковския майстор Христо, който е изработен от дърво и украсен с красива пъстра дърворезба. Иконостасът излъчва красота и радост с красивите си и цветни орнаменти, а олтарните икони са от първата половина на ХІХ в. През 1870 г братята Наум и Ненчо Чибукови от с. Селце (Западна Македония) позлатяват иконостаса и изписват олтарните икони. Църквата е място за съхранение на много ценни старопечатни книги в близкото минало, някои от които са били до скоро нейно притежание. В притвора по стените са изложени портрети на преди служещи свещеници, както и исторически факти от изминалите години. Похвално е, че родолюбивата и христолюбива местна памет е запазила свидетелства за историческото минало на този старинен храм, посветен на началника на небесните сили – св.Архангел Михаил.

Ние по време на краткото си пътуване прочетохме за чудото на св.Архангел Михаил в Хони и пристигайки пред двора на храма нетърпеливо влязохме в притвора. Нашата малка група изпълни храма, а О.Иван извърши богослужението заедно с ефимерния о. Емил от Етрополския монастир „Св. Tроица“. Андрей и Мария Касабови пяха на клира. Старинният селски храм гостоприемно ни приюти и ние молитвено се сляхме в един глас и с една уста да възхвалим Небесното войнство с Архистратига Свети Архангел Михаил и да ги молим да се застъпват за всички нас пред Бога. Навън времето се навъси, задуха вятър, опита се да пръска ситен дъжд, а вътре в храма молитвената служба вървеше тихо и задушевно. Такова беше времето и когато след раздаването на нафората излязохме навън за водосвета, който свещениците отслужиха.

За почуда обаче изведнъж вятърът утихна и изгря топлото ноемврийско слънце, когато седнахме на двора, на дългата скована маса за поклонниците от столичния храм”Св.Апостол Андрей Първозвании”, за да бъдем угостени с курбан, приготвен за храмовия празник в чест и прослава на свети Архангел Михаил. Мило и трогателно беше гостоприемството, с което по братски бяхме обградени и угостени. Накрая бяхме топло изпратени от множество местно население.

Слава на Бога за този празничен ден, в който бяхме удостоени да празнуваме и да се молим в храма посветен на свети Архангел Михаил.