Архив на събития

Пътепис на поклонническо пътуване
до Батошевските манастири – девически и мъжки
на 9 и 10 октомври 2010г.

9 октомври 2010 г. ранно ставане. Двоумене какви дрехи да облечем за поклонническото пътуване. Прогнозата е : мрачно време, дъждовно с превалявания, студено- сутрешни температури между 4 -8 градуса по Целзий.

При влизане в църква всеки отправя молитва за лек и безоблачен ден, за сухи пътища без произшествия, за попътно покровителство на Бога и Божията Майка – Пресвета Богородица и да се приберем живи и здрави след пътуването.

Когато и о.Иван Касабов излиза от олтара за произнасяне на обща молитва, съпроводена с колективни песнопения всички стават прави за да вземат участие. След което о.Иван подканя да отиваме към автобуса. Следва настаняване по списък. Малко изчакваме закъснелите. Времето се прояснява. Много пъти се е случвало така: щом се отправим на поклонническо пътуване и призоваваме Бод с нас, времето се оправя и ни съпътства ясно, слънчево хубаво време до завръщането ни. Само около Ботевград имаше мъгла, но се разсея.

Месец октомври е. Есенен месец, но заобикалящите ни от двете страни гори изглеждат пролетно зелени, все още ги няма червените, жълти и кафяви есенни листа на дърветата. Дъждовното лято е дало свежест и зеленина – зелена красота, галеща и очите и настроението – българска красота – дар Божий!
Освен хубавия луксозен автобус случваме и на внимателен шофьор – Николай – вози внимателно, съобразително.

Първа спирка: с. Български извор. Някои закусват набързо, други пазаруват ръчен хляб, биволско мляко. По пътищата няма указателни табелки, добре че шофьорът е добре осведомен, та да се оправи в затруднените места. Но очарователните гледки не отегчават нашето пътуване.
Най-после стигаме Батошево, като долу в селото е женския Батошевски манастир „Въведение Богородично”.

Щом вратата на двора проскърцва игуменката Анисия е на линия – посреща ни любезно, но строго предупреждава, че няма да допусне в храма да влезе жена без забрадка и престилка, каквито храма предлага в притвора. Приведени в благовиден вид запалихме свещи от кандило с огън, донесен от Божи гроб за Великден и записахме Свети Литургии за утрешния неделен ден. Поклонихме се на иконите в храма, а също така и на светите мощи на св.вмца Екатерина, св. 14000 младенци, избити във Витлеем;на кръст от Киево-Печерската лавра с мощи в средата, Стъпката на Пресв.Богородица, чудотворната икона „Пресв. Богородица Всецарица небесна”. Приятна среща ни зарадва – о.Петър с презвитера Красимира от храм „св.Атанасий „ в Г.Оряховица ни разказаха спомени от общуването си с благочестивия архим. Севастиян, представил се в Господа през 2008г. в неделя Сиропусна. Спомнят си за него като мъдър наставник, всеотдаен в грижите към духовните си чада, не жалещ себе си в нищо, дори и когато е бил в немощ.

В храма има рядко срещана икона на „Окървавената утроба” – Иисус държи в ръката си такава утроба и напомня за греха на тези, които са умъртвили съзнателно дете в зародиш.

Излизаме пред храма и се подреждаме за обща снимка за спомен по желание на о.Петър.

После отново потегляме по тесния планински път към планината, където се намира древния мъжки манастир „Успение на Пресв.Богородица”. Очите отново се радват на зелената прегръдка на гората, а отделни клони от време на време сякаш погалват рейса. Къпини са сплели вейки, бъз е украсил пътя с черни плодове, а поляни тук-там освежени от лилав син минзухар ”кърпи кужух” напомнят какво идва като сезон. След доста завои – остри и стръмни- най-после се озоваваме пред манастиркия храм, който величесвено издига своите три купола, на двора в очакване на рейса и нас стоеше о.Стилиян и презвитера Румяна. Радостно ни посрещнаха и от този момент до края на престоя ни домакините отдадоха всичко от себе си, за да се чувстваме удобно и приятно в манастирския комплекс.

Времето бе чудесно – като е грейнало онова ми ти слънце, като се е избистрило онова ми ти синьо небе, а двора послан със зелен килим от детелини – истинско райско място! По чардаците нависнали мушкати и сакъзчета в различни цветове – винено и светло червени, цикламени и бели – наистина незабравима гледка!
Настанихме се по стаите и в 18 часа се отправихме за вечерня, която отслужиха о.Христо от близкото село Кръвеник в съслужение с нашия о.Иван. Древен, старинен храм, каменен под и с прекрасен, неповторим иконостас, дело на баща и син от тревненската школа, ни пренасят назад във времето, когато е имало много монаси и се е водил истински духовен живот в тази света обител. И разбираме по-късно, че мерзка ръка е дръзнала да светотатства, като са изнесени голям брои икони от двата горни реда на иконостаса. Но Бог поруган не бива и „Бог дава правда и съд” и той няма да закъснее...
Манастирът е основан по време на цар Михаил Асен през 1246-1256г. като стара каменна плоча свидетелства за това. Има много интересни стенописи отвън на притвора и интересна ефектна зидария на самия храм.

Голяма икона на пресв.Богородица в центъра подсилва милитвеността на присъстващите.

След вечерята в затоплената трапезария приятно бродължи братската беседа.Отец Иван разказваше за пророците Енох и Илия и отговаряше на въпроси за белезите на антихриста.

Сутринта рано мелодичната камбана подканва всички отново в храма, като пак о.Христо от с.Кръвеник в съслужение с о.Иван отслужиха Светата Литургия.

На клира с църковния певец Марио Иванов пригласяха и други, с активното участие в молитвеното служение на всички поклонници. Който се е подготвил за причастие надлежно бе удостоен с това тайнство.
След службата кратки разходки за шипки, бъз, орехи, билки и всички се приготвят за отпътуване, макар че не на всички им се тръгва.

Изказваме сърдечна благодарност на презвитера Румяна за топлото посрещане и отношение към всички нас, като о.Иван предлага да се разделим с „На многая лета”. Така си тръгнахме, духовно обогатени и пречистени, и „с Бога напред” да се приберем по домовете си. Първа спирка за почивка по живописния път през новия град Априлци – обединяващ 4 села -Ново село, Зла река, Видима и Острец - бе на Калейшко ханче. Красиви вили опасват пътя от двете страни и гласно всички се вълнуват от стандарта и естетиката им.
После спираме пак на с.Български извор за кратка почивка и за биволско мляко и когато пристигнахме пред храм „Св.ап.Андрей” благодарихме начело с о.Иван с молитва на Бога за всичко, което ни дарува през тези два дни и се разотидохме по домовете.

Благодарност и към о.Иван не пропуснаха да изкажат и много от поклонниците, с пожелание да бъде жив и здрав и да продължава да ни води по спасителния път.

Амин.