Kупол на храма
Mозайка над входа на черквата
Добре дошли в официалния сайт на православен храм Св. ап. Андрей Първозваний
 
Iзглед на целия храм
 
Начало
Вие сте тук:
  Архив на събития
Архив  

Архив на събития

ОТКЪС ОТ беседа на о.Иван в сряда 09.02.2011г.-
Седмицата преди Неделята на Митаря и Фарисея –
Евангелските четива в понеделник, вторник и сряда- (Лк -22гл.)

Боголюбиви християни,
.......И така Господ заповядва да даваме и на тялото свойството му - храна и облекло, не да ходим голи по улиците и да сме гладни. И Божието – Богу т.е. по-силно бдение, молитва и всичко останало храма, което и сега извършваме в храма Господен. Но и на дявола и на кесаря хвърли даденото ти от него като гняв, зла похот, а на Бога принасяй Божието- смирение, въздържание във всичко и останалото, което Господ изповяда. Както ние чухме днеска коя е първата и основна заповед на християните. Да довърша само това, което в понеделник казах, което тука го няма в тълкуванието.

Господ е бил тогава на проповед, говорил е на народа. А те са Го запитали еди какво си, що си. Той казва:„донесете ми една монета” – сиреч Христос е нямал портфейл, нямал в джоба си никакви пари, ни монети. Нищо е нямал. Неговите ученици също са нямали нищо. Вие трябва да си отговорите сами в къщи на този именно въпрос: Как е възможно 3 години и половина Христос да няма нищо материално – нито дом, нито завивки, нито нещо подобно материално, нито маса, нито стол, нито легло. А заедно с Него са изнемогвали и 12 –те Му ученици. Това са 3 години и половина, и зиме и лете. И ние знаем от словото Божие, че Христос почти всяка вечер се е изкачвал насаме там и Се е усамотявал, и Се е молел на Своя Небесен Отец.

А апостолите? Те къде са били? Те не са били в къщи, хотели. Няма ли са пари, нямали са хляб дори. Те какво са правили през нощта? Където са заварили – техния Господ е малко по-надалеч от тях. И те така са нощували. Но това са 3 години и половина. Не е 3 дена. Това показва още тогава(това е моята мисъл) Христос е казал: - Вие трябва да имате храна, трябва да имате облекло, но внимавайте. По-важното е душата ви, нея да храните, нея да стопляте, нея да сгреете. Душата ви, която е по-ценна от тялото ви.

Ако ще човек цял свят да придобие като имот, като пара, ако погуби душата си, какъв откуп ще даде за душата си пред Бога? На Бога пари не Му трябват. С пари не можеш да се откупиш. Там корупция не може да има. И с нищо не можеш да я откупиш душата. Тогава Той ти казва: „Махни се от Мене, далеч от Мене”. Каква полза, та ако ще да си притежавал целия свят в материален смисъл. Това е първото.

Второто е, че апостолите не са умрели от глад и жажда. Имало е време, когато са минавали през жътва през житата гладни, примрели от глад. Неговите ученици, които сега са тук над главите ни и не са Му казвали – Господи , дай ни хляб, дай ни храна. Минават през тази готова за жътва пшеница и започват горките да стриват класове - аз ги съжалявам по човешки- класове пшеница да късат, вече узряла, защото не се яде външното. И така си хапват и се хранят с пшеница, която е на полето още не ожъната. И пак са били набедени като нарушители на закона. Какъв закон? Те му казали:”Господи, Твоите ученици ядат, но не са си измили ръцете”. Виждате ли какви са не само лицемерци, фалшиви, а и подбудители. Да докажат, че Христовите ученици не са законници, не изпълняват закона. Казано е преди да хапнеш да си измиеш ръцете. А Христос им казва:”Лицемерци, това не е нарушение на закона, защото и постно и блажно всичко отива през устата и се изхвърля навън, а важното е да се нахраниш когато си гладен. И Той посочва пример. Не помните ли, не сте ли чели във вашето писание, което сте написали, закона Моисеев, когато цар и пророк Давид огладня със своите войници - това са войници, те са били гонени , преследвани от главната царска войска на Саула и в края на краищата Давид им казва „елате да отидем в храма”, Йерусалимският храм. Като отишли там влязъл Давид в олтара, заграбил хлябовете що имало там, които трябвало само свещениците да ядат, никой друг, той ги взел и казал:”Войници, елате да се нахраним”. Христос ги пита: „тогава Давид наруши ли закона?” Макар че само свещениците е трябвало да ядат тези хлябове на предложението.

И затова завършваме за този евангелски разказ, който в понеделник се прочете. Вие също като граждани на тази земя на нашата България давайте каквото е необходимо на държавата според закона на тази държава. Но по важно е какво ще дадете на Господа Бога.

Това накрая ще го довършим с прочитането на 83 псалом по молба на нашата сестра Анна от миналата сряда вечер, когато тя каза: „Колко е хубав отче, прочети го другата сряда”. С него ще завършим.

И така следващия разказ , (няма да чета цялото сега), казват:” Господи, имаше седем братя. Първият брат се ожени за една жена, умря, без да остави деца, потомство. Седмината я имаха тази жена, никой не даде плод, рожба. Накрая и тя умря. Учителю, кому ще бъде тя жена на края?”

А Христос ги изобличава, като казва:”заблуждавате се, защото не знаете писанието. Хем много говорите че знаете, хем не познавате писанието. Нито силата Божия, защото кога възкръснат от мъртвите нито се женят, нито се мъжат, а пребивават като ангели на небето. Но за мъртвите не сте ли чели в писанието в книгата на Моисея как Бог му каза при капината Моисее, Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов. Не съм Бог на мъртви хора, а на живи. Тъй вие много се заблуждавате ”.

Ето за това говорихме, много говорих във вторник, че тука хората се женят и мъжат, раждат деца, продължават живота, внуци, правнуци.

Но горе, ако сме заедно, ще бъдем като ангели, и ще се радваме, че се виждаме. Там продължава любовта между нас. Стига обаче и мъжът и жената и децата и родата да са в Царството небесно. Иначе се получава – едните са в Царството небесно, другите от родата са в дън земя, телилейски гори, в геената огнена. Те въобще не се виждат и не могат да се разговарят като ангели, защото те не са ангели. Те са там заблудени в пъкъла, както казва народа.

А Господ е този, Който като има сватба, има съпрузи им дарява дете.
Ето днес прочетох молитва за 40 дена на едно бебенце. Там ясно и категорично се заявява, а родителите се чудят и маят защо е така.Детето еди кое си, днеска беше Мартина младенец, Бог е създал, не вие. Бог е създал. Вие сте го заченали чрез любовта и сте го родили. Но Бог го създава. Следователно и в тази молитва ето днес до обяд беше иконата на Сретение Господне./ Който я е целунал през тази седмица- целунал. И чак догодина, който е жив и здрав/ - Иисус Христос като бебенце на 40дни облян в бяла светлина, бяло одеяние, прегърнат от 300 годишния старец Симеон. 300 годишен старец. Бог му е казал:”няма да видиш смърт докато не видиш изпълнението на закона, че от девица ще се роди бъдещия Спасител Иисус.

Имате ли представа, ние си го представяме и си го казваме така папагалски, но имате ли представа на 300 години човек по онова време, когато хората са живели най-много по 100г. Бог му дарява 300 години живот. Сам, по внушение на Св.Духа да си тръгне от къщи, сам, без бастун, без очила, без някой да го придържа, да го подкрепя да си дойде в божия храм и той като свещенослужител изчаква идващия Иисус, като Богомладенец със Своята майка и Йосиф обручник. И Анна пророчица там присъства. Да Го прегърне и да каже: „Ето сега отпускаш Твоя раб, Владико”. Симеон се нарекъл, макар и 300 годишен, раб, слуга, а казва за това момченце, че е Владика, Господар, което означава, че когато Господ определи на някой от нас да живее повечко, примерно 100 години, това е по Негова воля, по Негов благ промисъл. А ние нека да знаем, че децата ни идват, нашите деца, с Негово благословение, с Негов благ промисъл. Но някои деца се раждат с големи болести, с много тежки болести, за които сега няма време да говоря.

А те са се опитали чрез този разказ, който не е Христов разказ-притча да убедят хората, че нещо тука не е добре. Чия жена ще бъде тя, когато отидат всички на небето. Идеята е била да подиграят Христос че има Възкресение. Там е смисълът. На тялото възкресение. Тя душата няма какво да възкръсва, тя е жива и сега след смъртта на човека, душата си е жива, тя не възкръсва. Възкръсва тялото ни.

Та те са искали да Го иронизират, да Го подиграят. Сега бракът, цитирам, бракът (в който и ние в брак сме родени в края на краищата)съществува поради смъртността. Понеже умираме трябва да има продължение на рода. Та поддържайки продължителността на рода да не изчезнем т.е. човешкия род да не изчезне.
Никога човечеството не е било 6 милиарда и половина. В ония времена не е било 6 милиарда. Аз помня когато беше 4 милиарда населението на целия свят. Сега сме 6 милиарда и половина, както се казва след някоя и друга година може да станем 7 милиарда.

Никога човечеството, така както си го изследвам, не е имало 6 милиарда живи човеци. Следователно, както се вижда, няма да изчезнем за сега поне. Но все пак ако никой не ражда тези 6 милиарда ще се стопят. Помните, повечето от вас, когато се чакаше в България да дойде 9 милионния гражданин на нашата държава – не дойде. Не се роди 9 милионния българин. Според преброяването. Сега започва от утре ново преброяване, но то не е свързано с това каквото ви говоря. И от 9 млн. сега сме 7 млн. За колко десетилетия ние сме се стопили с 2 милиона. Кой е виновен за това? 2 милиона сме се стопили като български народ. Не говоря, че имало турци, роми, разни други арменци, говоря за това че общо в България сме 7 милиона и нещо. А аз помня, бях свещеник когато чакахме 9 милионния българин да се роди и щяха да го награждават, щеше да има врява, че сме станали 9 милиона. Само че не стана.....

... Но тогава подобно на ангелите хората ще съществуват без брак горе на небето и никога няма да намаляват на брой. Ето, просто ви обхванах от двете страни нещата. И в едно друго отношение съдукеите се оказват не познаващи писанията. А ние сега слушаме Божието писание, за да не сме като тези сектанти садукеи. Ако те го разбираха, то щяха да проумеят защо е казано:”Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, Бог Яковов.” Което посочва живите. Защото Господ не казва „Аз бях”. „Аз съм”, както и по-късно ап. Павел казва:”И Христос е жив и сега и в бъдеще и во веки е жив. Това са думи на ап.Павел и Иисус Христос сякаш те присъстват, а не са починали Авраам, Исаак и Яков Христос ги казва, че сякаш са живи, а не са починали. Но може би някои ще кажат, че Бог го казва това само за душите на праотците, но не и за тялото. И че от тук не бива да се прави заключение за възкресението на телата ни. На това ще кажем, че Авраам се нарича не само душата, а съвкупно душата и тялото, тъй като Бог е Бог и на тялото и пред Бог тялото е живо, нищо че гние в гроба. А не се е превърнало в небитие. И знаем в края на краищата, че това е по-сериозна тема за която сега няма време. Че макар и трошичка от нас да остане, кой изяден от алигатор, от крокодил, от вълци, от какви ли не хищници и зверове или от нещо друго, все пак нещичко от този човек е останало на тези земя и Бог я знае тази частичка, ние не я знам. И от тази прашинка Той ще възстанови нашата разкапала се човешка природа. И затова ние християните, за да завърша този евангелски разказ от вчера, ние християните дълбоко вярваме, че има Възкресение на нашите тела. И че Господ е определил това като негов закон. Той затова пръв, самовластно и победно тридневно е бил в гроба и на третия ден възкръсва от мъртвите. И става наш начатък, първенец между мъртвите. Така го пеем ние и от тук нека да вземем пример от това, че Христос иска да вярваме, че е Възкръснал. Не е мит, легенда, сказание, някакво учение по нравственост и справедливост, а Живият Бог, Син Човечески, Син Божий.

От днес /евангелското четиво- к.м./.......Дошъл пак един от тези сектанти при Иисуса и го запитал коя заповед е най-важна. Ето сега и вие може да знаете но не с подробности. Коя заповед е най-важна за нас християните? Да обичаме Господа Бога и да обичаме околните си, ближните си. Тук сега не се казва не му е времето сега, но Христос накрая утвърждава :обичайте и враговете си. И както едни свети отци (от Сърбия и други места) казват – поне да не ги мразим, ако не ги обичаме, то поне да не ги мразим нашите врагове. Ето това е поне за днес като човеци, живущи в 21 век , за да изпълним закона Христов - не трябва да мразим, да обичаме по-точно нашите врагове, противници. Но понеже това е много тежка заповед, затова поне най-малкото да изпълним - да не ги мразим. Какво значи да не ги мразим? Да не им отмъщаваме.

Да знаете има ли измежду вас някой, който отмъщава за нещо на своя ближен, дори враг, да знаете, че той е напуснал Христос и е далеч от Него. Няма го между Христовите чада. Да знаете това нещо. Независимо какви жертви пренасяш пред Господа Бога щом отмъщаваш. А сам Христос е казал : „отмъщението е Мое”.

И завършвам за днешното евангелие – Бог Отец каза за неговите врагове „ вие ще паднете в подножието на нозете на Моя Син, и ще лежите там, ще Му дишатe праха. Защото Давид е казал:”Господу моему”, т.е. Иисус не е Син на Давида, а Син Божий. Знаете и това, че света Богородица е родена от потомка на цар Давид. Това е Богородица. А тя е живяла 1000 г. след Давид. Представете си когато дойде Неделята преди Рождество Христово четем 3 пъти по 14 рода колена, от които накрая се ражда бъдещата Богородица и след нея Иисус. Това са 3 пъти по 14 рода от Адам и Ева.
Та, другото вече...”И народа (не тези книжници и фарисеи, лицемерци) Го слушаше с наслада”.

И казах днеска: - Които са в храма Божий нека да слушат словото Божие с наслада, с наслаждение. Чувстваш удоволствие, че слушаш Христовите слова. То просто от главата до петите да ти доставя удоволствие.
Да чувстваш наслада, духовна наслада, че ти си част от Христовото стадо.

И сега накрая, имаме време , нека по молба на сестра Анна от миналата сряда да прочета нещо от 83 псалом. Изпълнявам нейната молба. Като първо ще взема св.Библията, защото тука е малко разхвърлян текста. От книгата „Псалтир” ще прочета(редовно трябва да четете Библията, иначе какво ще знаете?) Искам целият да го прочета, а после колкото остане време да го тълкуваме.
---------------------------
Колко са мили Твоите жилища, Господи на силите!
3. Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта
ми с възторг се стремят към живия Бог.
4. И птичка си намира жилище, и лястовица - гнездо, дето да положи
пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже
мой!
5. Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.
6. Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са
насочени към Тебе.
7. Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд
я покрива с благословия;
8. минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.
9. Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов!
10. Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на
Твоя помазаник!
11. Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая
по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в
шатрите на нечестието.
12. Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава;
Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.
13. Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!
----------- ---------------- -------------------
Ето, прочетох го целият псалом, който е наистина възхитителен с нежност, както казва сестра Анна. Толкова е приятен, толкова е сладък този псалом. И аз ви го прочетох в цялост. Наистина те всички псалми са чудесни, написани са 3000 години преди нас. Представете си 3000 години, а все едно, че някой днес или вчера се е сетил да напише тези неща.

А сега кратко тълкувание. Ето това е само първата част на тълкуванието на Псалтира до 75–ти псалом, а това е втората част от 76-ти до 150-ти псалом, двете книги, дебели, издадени от Зографски български манастир, представляват тълкувание на псалтира на св. цар Давид.

Ето сега да видите какви изненади крият тези думи, които чухте преди малко.
„Колко са мили Твоите жилища” – съюзът „колко” изразява висша степен, то е подобно на казаното в думите:” колко е чудно Твоето име, Господи”, и в тези: „колко е благ Господ към Израиля”. Както през Великия пост казваме: „Вкусете и вижте колко благ е нашия Господ.” Вкусете. Не да ви говоря философия, теория – вкусете и вижте колко Е благ Господ. Това го пеем през целия Велик пост, т.е. покана за Св. Причастие.

Жилища прор. Давид нарича поместните Свети църкви. Виждате къде отидохме – по време на Давид не е имало Христова църква. А той е мислил още тогава, това е по Божия благ промисъл – за Иерусалимската, Антиохийската, Александрийската, Руската, Румънската,Сръбската, Чешката, Полската, Българската, Гръцката/Еладска и др. – да не пропусна някоя поместна Християнска църква. А ние сме поместна автокефална БПЦ, независима църква. Във всички тях обитава Божията благодат.

„Господи, Царю на горните сили, колко приятни са за мен църквите на Твоите християни, в които обитаваш Ти”, а за названието на „Господа – Бога на силите” говориха в 79 псалом, че то се приема със значението на Царя на горните сили, висшите сили или силен, но изразено по-пространствено. Копнее душата ми и чезне за господните двори, /чезне – това е една много хубава, силна дума българска/. Душата ми , казва, не просто желае, но и чезне от желанието, да отиде в църквата на вярващите(както и ние тук сме църква на вярващите), които нарича и Господни двори, тъй като те са и Христови жилища. Христов дом , в него стои Царят на Славата Иисус Христос. Когато влизате в храма, внимавайте!, явявате се пред Него, вие влизате в Неговия дом, вие сте Негови гости, не може да правите каквото си искате, обърнати особено с гръб към Него.

Сега накратко, може да се говори още много, но не ни е темата сега.
Иначе казано:”топи се, измъчва се, изнемогва душата ми”, страдайки от извънмерното желание да бъда в Господните двори, в Божиите жилища, в Христовия дом, вече сме в Новия завет и спокойно можем да кажем Христовия дом. Думата се употребява по отношение на пламенно обичащите, както казах в неделя, с жар и огън жената хананейка изпроси от Бога милост. А не просто да каже „Гсподи дай ми здраве”, а „Господи – помилуй ме Господи!”, с огън, с плам, с жар. /Тази дума я цитирах да не мислите, че аз съм я измислил/. С жар! Така се моли човек в Христовия дом, с жар и огън.

Които не могат повече да понасят раздялата си със своите любими. И всеки обичащ, желаещ небесно успокоение може да каже:”възлюбени са господните жилища и дворове, там горе на небесата”
Глаголът “копнея” значи душата ми се стреми, и бърза да стигне до тях, до жилищата.
Сърцето ми, плътта ми с възторг се стремят към Живия Бог, не само душата ми желае Христовите църкви, но и самото ми сърце и плътта ми се радват за Живия Бог, т.е. за Христа.
Нека да се знае, че затова сме християни,трябва да мислим, да копнеем, да жадуваме да дойдем при Христа.Формално в Неговия дом, иначе в душата си на всякъде където ходим на сам –на там и на Витоша да си, и на другия край на света да си, ти да застанеш пред Христос и да Го славословиш. Да се радваш, че си при Него.
Нарекъл Христос жив, още 1000 години преди да се роди Христос, за разлика от мъртвите идоли или Го е нарекъл жив като възкръснал от мъртвите и живеещ во веки. Това е пророчеството на цар Давид 1000 години преди Христовото Възкресение.
При това първо се радва сърцето, след това от сърцето радостта се разлива и по цялото тяло. И това доставя удоволствие, наслаждение, наслада.
„И птичка си намира жилище, и лястовичка – гнездо” – както казва цар Давид - птичката и както лястовицата си намират удобно място,/ те си намират, не ние да им помогнем/, те си намират, на което да си построят своите си гнезда и в които снасят своите яйца и хранят пиленцата си. Първо ги снасят, после ги отглеждат. Така и душата, подлагаща се на хитростите на мислените ловци, демоните, демонските пълчища, по думите на Атанасий както е записано, душата ми се избави като птица от примка на ловец./псалом 123/
И всяка душа, целомъдрена и обичаща безмълвието, спокойствието и тъгуваща подобно на лястовица,по думите на същия, чийто пиленца т.е. рожби са добродетелите, т.е. нашите човешки добродетели пред Бога, така както и тези души намират жилище при Твоите олтари, Господи.

Ето го олтара, ето го жилището, Господния дом. И в друго отношение /сега внимавайте!/– птичка е християнския род, народ. Както птичка търси да намери жилище, така и християнския народ, род, търси да намери своя създадел Господ, против Когото замислят зло видимите и невидимите ловци, демонските пълчища и нечестивите хора. Затова в четвъртък извършваме точно против тези нечестиви хора около нас киприянови молитви с водосвет. Ясно е, че има и такива злобни и коварни, лицемерни хора около нас, които са нечестиви пред Бога. Мислят как да ни сторят зло, примка, да ни уловят. Само че ние сме християнски народ и Господ ни пази.

Лястовица е всеки архиерей и свещеник, символ на всеки архиерей и владика и свещеник е лястовица и учител на благочестието. Учи народа на благочестие. Какво значи благочестие? Да изпълняваш закона Божий. Коя е първата заповед, която днеска чухме - да обичаш Бога, след това човека, Неговите подобни създания, и накрая да обичаш и враговете си. Това е първата заповед, всички други казва Христос, всесъжения, приношения, принасяния не струват нищо, ако не изпълнявате тази основна, генерална Христова заповед да обичаме. И както днеска казах, то си го пише това, да се стигне до/ сега внимавайте!/ взаимна любов. Това е съвършенството на християнския живот, свръзка на съвършенството между нас живите все още християни, а да не говорим за после, на небето. Та смисълът е между Бога и човека да се установи взаимна любов.

Същото както между съпрузите – те ако нямат взаимна любов що за съпрузи са и какво правят. Живеят като всички хора, между тях трябва да има взаимна любов, както днеска го чухме в Апостола.”жени, почитайте, покорявайте са на мъжете си”. Обаче, по страшното е другото, по-тънкото, по-дипломатичното, по –сериозното – а вие мъжете, обичайте жените си. Това днеска се каза, прочете се.Там Асен го прочете отпред. Вие мъже, обичайте жените си. Какво означава това? Както обичаш ти себе си, да ти е всичко нагласено, да си нахранен, облечен, всичко да си имаш около тебе, да съгряваш себе си, да ти е топло. Всичко това ние го знаем в нашия живот, но преди всичко – „обичайте жените си” - да обичаш собствената си жена.Това е връзката на съвършенството на християнския свят. За това, това което е Христос за своята църква, това са и съпрузите. Вижте колко е близко – младоженците предтавляват символът на Христовата връзка, съюзът между Христос и Неговата църква. Обитават във взаимна любов. Това е съвършенството. То не е философия, то е живот. Христос е допълнил:”Моите думи са живот”. Не е теория, нито философия, нито нещо друго, а живот. И те именно -архиереят и свещеникът – в храмовете духовно възраждат чрез Светото кръщение и хранените с причастието на Светите тайни и със своето учителско слово, което и аз в момента извършвам, както и лястовицата храни своите пиленца в гнездото. Моля ви, това е преди 3000 години казано . Защото е намерила, казва птичката жилище и лястовицата гнездо при Твоите жертвеници/ето го жертвеника тук- не само престола, но и срещу престола има жертвеник/ т.е. в Твоите църкви Господи, в които всекидневно се принася в жертва духовния Агнец Божий, вземащ греха на света. Ето ние вече 34 години в този храм изпълняваме, това, което е казано преди 3000 години. В тези Твои църкви Господи, в които всекидневно,/не само на празник/ всекидневно се принася в жертва духовния Агнец Божий Христос, вземащ греха на света. Същите имена „мой Цар” и „мой Бог” се срещат в началото в целия псалом, изразяващ във висша степен любов.

И ние трябва много често не само да говорим за любов, но и да я изразим тази любов между нас, духовна любов, християнска любов, висша любов.
„Блажени които живеят в любов, те непрестанно ще те хвалят”. Тъй като божествения Давид е пожелал да влезе в църквата, в дворите на Господа, но още се намирал далече по време, 1000 години са го делили, тук той нарича щастливи тези християни, които ще обитават в тях, защото под домовете в Христа трябва да разбираме Неговите църкви, Неговите храмове. За това в началото, преди 5 часа? казах, всички, които обичат да идват в Божия храм са щастливци, а другите са нещастници. Нека се знае това нещо, аз не съм го измислил. Аз го просто предавам. И цар Давид казва, че тези които обичат да идват в Божия дом, Христовия дом/тогава е имало само един Иерусалимски храм/. Сега когато отиват държавници в Иерусалим какво правят? Отиват да се молят пред останките, отломките на този именно Давидов, Соломонов Иерусалимски храм, пред стената на плача. Какво е това стена на плача? Ами това е част, отломка именно от величествения Давидов, Соломонов храм. Лично Соломона, сина на Давида,/ четете Библията, намерете го там/ една великолепна соломонова реч, не проповед, реч, пред всички, които са присъствали при откриването на величествения Иерусалимски храм. А сега иудеите ми говорят за стена на плача, защото не вярват, че Иисус е Месията дошъл и затова се молят на тази стена на плача. Тя е Христов дом. А и Христос при това е обещал със Своите божествени думи, че този храм, който беше на моят Давид и Соломон, на моите любимци никога няма да се възстанови. Камък върху камък ще се разтури, но този дом няма да се повтори повече. Това са Христови думи. Мнозина като Юлиан отстъпник и други, а и днес ги има такива любители, които се стремят да докажат, че Христовите думи са лъжовни. И че ние ще съберем пари и ще го построим. Няма да го построите, защото щом Христос е казал, че няма да се възстанови – няма да се възстанови. А какво има на този свят? Няма Иерусалимски храм, а имаме тези поместни християнски църкви, в които всеки в своята катедрала, в своите малки храмчета, манастирчета изпълнява всичко, което в Иерусалим се изпълнява. А иудеите и днес се молят пред тази стена на плача. Нека се молят, лошо ли е човек да се моли на Бога? Само че те не се молят на Христос, там е лошото, неприятното за тях и го чакат да дойде, Месията. Нека си го чакат. Тяхен проблем си е.

Той казал „дом” - в единствено число Давид, в „жилища , двори”- в множесрвено число защото по своето местоположение Христовите домове са многочислени. А по общото благочестие и единението в една вяра всички се наричат един, Христов дом,т.е.Христовата църква. По нататък казва, защо са блажени тези които ще обитават своите църкви, защото, казва, те винаги ще прославят в тях Христа с непрестанни славословия. Ето я нашата задача, когато влизаме в Божия дом - не само да мислим за себе си, за здравето на близките си,- а като влизаш в Божия дом да прославиш Христос, защото това е Неговия дом, Стопанинът тук и да Го хвалиш с непрестанни славословия и песнопения. Нашите мисия, нашето предназначение е това.
Много обичах аз през тия години и го повтарях това нещо вследствие на множествено и единствено число Христос вече е учредил точната дума на българския език, учредил Своята църква на земята, Христова войнстваща земна църква до второто Негово пришествие. А горе на небето утвърдил , също учредил, небесната тържествуваща Христова църква. Това е създал Христос, естествено със Светаго Духа и Бога-Отца. Това е дело Христово, а след 50 дни, след Христовото учредяване на църквата Христова на земята, земната войнстваща църква без ножове и колове, и мечове, и бомби, а с вяра в Христа Той , Светия Дух слиза на Петдесетница и освещава, това което Христос е учредил със Светаго Духа. И без Него няма живот на този свят. Светаго духа всичко оживотворява. За това Христос е казал „Аз ще ви изпратя Утешител – Дух, Който всичко ще ви научи, което Аз не можах, нямах време”. Това са само три години и половина.

„Блажен е човек, чиято сила е в Тебе”. Блажен е и щастлив този човек, който има Твоята благодатна помощ и да знаеш, че Господ те пази. Така както в Младост, Люлин и др. наши квартали на първи, втори и трети етаж си слагат решетки, като мислят, че тези решетки ще ги предпазят от крадци и разбойници. Сега обаче крадците са измислили друг начин – слагат стълби и се катерят по терасите, балконите, чупят прозорците и пак влизат. Ако Господ не те пази, няма кой да те опази. Аз казах, че колкото и да остарея няма да сложа никакви решетки, макар че съм на първия етаж, всеки може без стълба даже да влезе в моя дом като счупи прозореца. Нека влиза. Никога няма да сложа решетки. Важното е да се уповаваме на Господното застъпничество, а не решетките да ни пазят. С което искам да ви уверя, че нашата сила не е в оръжието, във всички тия човешки истории, как да се съхраним,а в силата на Христа Господа.

Когато наскоро мина земетресение по Петрич, хората много леко го приеха, не се страхуваха. Защо не се страхуваха? Защото е леко. А къде е гаранцията? Ако беше тежко? 5-6 степен по скалата на Рихтер какво ще правиш? Аз си спомням 4 март през 1977г. Земетресението, когато храмът се разцепи, и терасата ни се разцепи. От Вранча, през Русе насам та чак до София. Видях как полюлея се клатеше, взимам най-малкото си дете, понеже сме на първия етаж и навънка в училищния двор и там седим кой как навлякъл дреха, одеало, защото през нощта става това и всички от осмия етаж на долу избягахме в двора да училището. Стоим и нямаш нищо със себе си. Ако имаше още един-два труса по силни щяхме да загинем, не дай си Боже. За това, когато идвам в Божия храм сутрин и когато си отивам, аз със силата на Христовото кръстно изображение изобразявам храмът, канцеларията , дворът и тогава си отивам, защото знам, че има Кой да пази. Същото извършвам и на моя дом, когато сутрин излизам и по цял ден ме няма, но съм спокоен, защото съм изобразил кръстното знамение . Аз се уповавам не на себе си или на някой, а на Господа –Бога, Иисуса Христа и като се уповаваме на Него ние сме щастливци. Чухте, че Той го е казал, не аз. Всички, които се уповаваме на Бога сме щастливи хора.

Нека прочее да завършим, а другата сряда продължаваме пак с тези Евангелия, които вече са много точни. Неделя е първата неделя, подготвителната, за Митаря и Фарисея, когато в сряда ще говоря. Свърши се вече, от неделя започваме един месец подготовка за Великия пост, после пак 60 дни наново не подготовка, а изпълнение. И както казах в неделя и завършвам, както спортистите се готвят 4 години за олимпиадата и спечелват милиони,победителите а ние всяка година се готвим за Разпети петък денят и Възкресението. Това е всяка година. И когато на олимпиадата не се класираш те питат: „Какво прави ти четири години”, а то не може всички да спечелят, само 3-ма печелят медали. „Какво правихте 4 години,не се ли подготвяхте?”- Е, не можахме. Другата олимпиада.
А ние как ще отговаряме на Господа, когато Той ще ни вземе някой ден? Ще кажем че не сме се готвили за Разпети петък и Възкресение Христово, а сме имали /внимавайте!/ два месеца плюс един – три месеца. Точно, ясно определено за подготовка – няма игри, няма забави, няма тържества, няма танци. В изобилие са тези неща, които са наслада на тялото ние ги премахваме през тези три месеца и окончателно даваме наслада, наслаждение на нашите души, за да славим Иисус Христос, нашия Бог, Комуто да бъде славата во веки свеков. Амин!


09.02.2011 г.
София

 

    
За храма | За свещениците | Полезни връзки | Запитвания

Интернет сайт на православен храм "Св. ап. Андрей Първозваний" е създаден с благословението на Софийския епархийски съвет с протокол No 3/02.03.2007г.

© 2007 Правослваен храм "Св. ап. Андрей Първозваний"
Копирането на текстове и изображения от този сайт в други Интернет сайтове е разрешено при коректно посочване на първоизточника.