Архив на събития

Пламенна проповед на о.Иван - 5 Неделя на Великия пост –
на св.Мария Египетска –
за достойнството на нейната личност

Боголюбиви християни,

Днес много пъти чухте от мене коя светица почитаме – майката наша преподобна Мария Египетска, която е починала на първи април. Преди 8-9 дни ние почетохме нейната смърт, всяка година на първи април, 530г. след Рождество Христово. И веднага след нейната смърт, на петия Вселенски събор, Църквата Христова със своята първовърховна власт канонизира майката светица Мария Египетска не само като светица, както всеки ден споменаваме светец или светица, а това е единствената жена, която през тези пет недели на Великия пост бива удостоена от всичките съборни свети отци в днешната неделя, петата неделя, да бъде посветена на нея. Представете си какво достойнство е това! Никоя жена не е била удостоена така в християнската история както именно днешната св. Мария Египетска.

Едно е да честваш Гергьовден, св. Георги на 23 април, друго е да честваш неделята и то вече последната неделя на Великия пост. Другата неделя не е Велик пост. То пак е пости, но там е вече предпразненство на Христовото Възкресение – Цветница, Тържествен вход на Господа.

А ето в подножието на този великославен вход, тържествен на Царя наш, Господа, на Цветница другата неделя, вижте в подножието на тая Неделя на каква светица днес Църквата обръща внимание.

Тези, които днес пропуснат да я почетат, да кажат поне простичко- ”Майко наша, Мария Египетска моли Бога за нас” -те просто са извън църквата. Те не знаят какво е това църква! Колкото и да са вярващи, добри, честни и благородни хора. Даже и добри да са, ако пропуснат днес да се помолят на майката наша Мария Египетска.

Какво точно тя е направила, че така да бъде удостоена, както никоя друга жена в историята на Църквата? Ние като говорим за жена изключваме Дева Мария, защото тя е девица, тя не е жена. Тя е човешка дъщеря, св.Богородица, но тя си остава Дева и преди раждането и по време на раждането и след раждането. Майката наша Богородица, Владичица, Девицата Мариам.

А като се говори за жена ето, никоя жена, повтарям не е удостоена така в историята на Църквата като днешната майка наша св. Мария Египетска.

Моят живот е свързан с нейната памет. Още като млад свещеник аз съм възпитан, образован, израсъл в моята свещеническа служба от нейната личност. От почти 40 години я поменавам не само в днешния, не само на първи април, а през цялата година. И да допълня, да не пропусна – когато дойде първата седмица на Великия пост ние какво четем, какво пеем? Великият покаен канон на св.Андрей Критски. И там пак само жената Мария Египетска присъства с толкова много стихове, поезия. „Преподобна мати Марие, моли Бога о нас”. Това го пеем през първата седмица на Великия пост плюс в сряда, която мина при четенето на целия Канон на св.Андрей Критски отново поменаваме не св.Петка Българска, а поменаваме св. Мария Египетска. И това е истинско достойнство на една жена. С лично присъствие, като лична мома на Църквата Христова, ние казваме не мома, а невеста Христова. Това е днешната Мария Египетска.

Та казвам, какво толкова е заслужила тази великославна Христова невеста, любимка на Божията Майка? И понеже казах неволно св.Петка Българска - ето нашата най-велика българска светица - това е феномен в балканската история. Никоя светица от балканите не е направила това, което нашата св.Петка Българска е направила. Тя е живяла цял живот там където е живяла св. Мария Египетска. И това е великославието на българския род, защото нашата най-велика българска светица св.Петка, по Божи промисъл, е отишла там, където е живяла преди нея няколко века св. Мария Египетска.

Та отново въпросът ми е: - С какво толкова е заслужила тази жена, че така великославно, не аз, а Църквата Христова я почита и то днес, тържествено, в подножието на Цветница, Връбница, Тържествения вход Господен?

Нека да чуят всички млади наши девойки, всички християнки, млади жени да чуят как е преминала Мария Египетска своя пръв етап, развитие на своя живот - в пълен разврат, в блудство, в грях.

А днешните млади девойки, млади жени към какво се стремят? Да имат богатство, да имат късмет с мъж и това е тяхната мечта. Вземете нашите абитуриенти, още от сега какви списания, какви рокли им дават на нашите млади абитуриентки. Погледнете, огледайте се около вас, да видите още от сега къде отиват, какви точно тоалети им дават – те са 17-18 годишни, а ги правят на 30-40 жени, които всеки ден ще отиват на балове. На бал! Това ли са младите християнки?

Та пак казвам - днес трябва доста наши млади български девойки, млади жени, да чуят поне името на Мария Египетска и да направят някаква промяна на себе си, в себе си. Да мислят нещо за себе си! Не като абитуриентки, не като млади жени, на които им предстои да създадат свое семейство и деца да родят. (Както чух преди време по телевизията, жената ражда, млада жена ражда и казва на своите близки :”сега се почувствах като истинска жена”). Да роди, да е родилка!

Мария Египетска така е започнала своя странен живот - в пълно отрицание на Господа Бога. Тя не е знаела какво е думата „бог”. Тя не е ходила на училище. Тя избягала от своите родители на 12 годишна възраст, в днешния Египет, гр.Александрия, там, където скоро през зимата ставаха събитията в Египет. Там е живяла и избягала от своите родители. Представете си - това е 12 годишно момиче. Нито отишла на училище, какво ти училище? Тя е избягала от своята семейна среда и попаднала в лапите на хищниците мъже по онова време там. И те най-добре са се възползвали от нейната плът. Тя не е подбирала мъже. Всичко това го съкращавам вече, защото не е удобно да се говори. Не заради нея. Заради мене. Но това е реалността, ние не можем да я крием.

От тук нататък сега слушайте тази блудница до къде стига. Което ние трудно можем въобще да стигнем в нашия християнски живот. Ние сме далеч от нея.

И като чула във време на жътва, много интересно, когато жътварите са прибирали своята реколта тя чула, че една тълпа народ тръгва, християнска, за Йерусалим да се помоли, да целуне Кръста Христов на Кръстовден. Скоро, преди време ние в нашия храм извършихме всенощно бдение срещу Неделя Кръстопоклонна. Колко от вас бяха, въобще научиха, че тук има всенощно бдение за целувание и поклонение на Кръста Христов?

Ето и тя тръгва с кораб, без да има пари, приемат я като младо момиче и тя ще си заплати с тялото си, без билет. Тя от къде да има пари? Няма родители, няма пари, няма нищо. Няма професия, нищо не разбира от четене, от учене, от математика да не говорим. История, география тези неща са далече от нея. Но, млада, пищна, здрава моминска плът. И тръгва с кораб. И по време на пътуването пак съблазнява мъжете. А тези мъже са поклонници, хаджии на Божия гроб. Представете си каква трагедия човешка е това нещо- да отиваш на Божи гроб и да извършваш такива тежки, блудни грехове!

Но когато стига, ето тук е преломът, когато стига да влезе в храма на Божия гроб някаква сила я възпира. Някаква желязна, здрава, могъща сила й казва, „няма да влезеш, не те допускам, в никакъв случай ти няма да влезеш в моя храм, нито пък да целунеш Кръста Христов.”

И тя от тук започва нещо да чувства, защото е била надарена с Божия мъдрост. Без никакво човешко учение, както се казва, тя не е знаела и да пише, не само да чете, но и да пише. Напълно неграмотна млада жена. Но... нейния здрав дух и бодър ум, от Бога даден, започва да размишлява. С часове е размишлявала, „как така пък точно аз да не мога да вляза да целуна Кръста?”

Но това е Божи гроб, това е Кръстовден, празника. Тълпата минава покрай нея, блъска се, блъскат я, всеки без да разбира коя е, що е, какво е, минават покрай нея, но тя не може да влезе. И от тогава започва в нея прелом. Но как? Вие като влизате в нашия храм поглеждате ли горе иконата. Колко души от вас като влязат, като отворят вратата в нашия храм „Св.Андрей Първозвани” поглеждат нагоре малко? После вървете да си купувате свещи. Погледнете там, отгоре каква е иконата. Да знаете в какъв храм влизате!

А тя какво е погледнала? В края на краищата вече в пълна безизходица, отчаяние, поглежда иконата- там в притвора, в началото на храма - Майката Божия. От тук започва нейната одисея, християнска.

Майката Божия ласкаво я поглежда и Мария Египетска, както казах, без да е ходила на училище, без да разбира много от Христовото учение, тя не е ходила на църква, започва да се моли на св.Богородица. Тя откъде знае, че тази икона е на Богородица? От къде да знае? Но, Бог я вече приема в Себе Си, това е силата на Божията благодат, която дори и най-големия и отчаян грешник Той може да го въздигне, да го приеме при Себе Си!

Пак повтарям, тя от къде е знаела, че това е Богородица, иконата на Богородица? Тя не е ходила на църква. Но вече Божията премъдрост я овладява и тя се преражда вече, преломява се изцяло и казва:”Майко Божия,” - пак повтарям- от къде знае, че това е Майката Божия - „Майко Божия, спаси ме!” И почва да размишлява, (което аз съкращавам тия нейни думи) и се хваща изцяло за Майката Божия. Това е Нейно спасение! Никой друг не я е спасил- човек, отец, свещеник, монах. Никой не я е спасил. Но тя се хваща за личността на Богородица. И обещава:”Майко Божия, ако ти ми позволиш да вляза в дома на Твоя Син и Бог и целуна Неговия Кръст, аз обещавам, (дава обещание жената, не изповед, обещание дава!) Майко Божия, аз ще бъда твоя и където ме пратиш там ще отида”. Което става. Тя просто си предсказва бъдещето. И в унес, отдалече чува нещо като ехо:-„Отиди зад Йордан и там живей в пустинята Йорданска”. Това са думи на Богородица, само че като ехо. И тя тръгва. Покланя се на Кръста, влиза вътре, покланя се на Кръста, обхожда всички тамошни Йерусалимски свети Божи Христови места и тръгва. На къде тръгва? Тя знае ли на къде? Тя знае ли къде е Йордан, пустинята не знае? Но тръгва, защото чува Божията Майка:”Там ще отидеш!” Няма ни пари, ни стотинка, ни дрехи, нищо. Няма и близки хора. Няма ни един човек, който да й каже:”Марио, какво правиш тука?” И тръгва. Някои, със съдействието на Божията Майка и пускат някакви стотинки, не като проси, а просто й дават пари и си купува три хляба. Тези три хляба са й били нужни за целия й живот. От тук нататък 50 години, половин век, с три хляба. Естествено, че ние тукашните сега земни жители не можем с три хляба да се нахраним цял живот, но тя се нахранила с тези три хляба.

Попитала къде е посоката за Йордан. Казали й ето тука и стига до р.Йордан, минава я. Но преди това тя се причастява в тамошния манастир „Св.Йоан Кръстител”, приема причастие. Тя не е постила. И знаете в нейната първа част какъв живот е водила. Но Бог е вече Този, Който я ръководи, начело със св.Богородица и я допуска до Свето причастие. Причестена тя тръгва отвъд Йордан, в Йорданската пустиня и ходи 20 дни пеша. 20 дни са това! И ден и нощ тя ходи. Къде спи, тя си знае – по пясъците. Няма къщички, няма заслони, няма някоя странноприемница. Пясъци! И тя върви 20 дни пеша. Стига до това място, което Бог й е приготвил и започва всеки ден да живее своя нов християнски живот- на отдаденост на Господа и на св.Богородица. И така живее 50 години, без да е видяла човек. Понеже лекарите сега казват, че ако човек живее сам пощурява, полудява, избива го на нещо. А тя? Какво е станало с Мария Египетска през тези 50 години, през които не е срещала човек? Не е виждала човек. Около нея е имало само хищници – тигри, лъвове, всички зверове, които са живели в пустинята на свобода, защото там няма човек. Не живее човек, не ходи човек. На лов не се ходи там. Ловците не ходят по тези пясъци, където са само хищници, лъвове най-вече.

И ето към края (тя стига до 65 годишна възраст - повече не е живяла, толкова Бог й е определил- 65 -67 години) Бог изпраща един монах, старец опитен, о. Зосима, който в началото на Великия пост, както била традицията в Йорданския манастир „Св. Йоан Предтеча”, всеки монах тръгва на някъде и 40 дни до Цветница, до Лазаровден се разхожда сам през пустинята, за да угоди на Господа Бога и на Цветница се събират заедно, съборно да отпразнуват Цветница и Възкресението Христово. И всеки да разказва на своите събратя какви подвизи е извършил през тези 40 дни и нощи.

Та този старец Зосима, накратко, тръгва навътре в пустинята, върви също 20 дни и нощи пеша. Изведнъж вижда някакво привидение, някакво човешко същество, което започва да бяга от него. И старецът Зосима, колкото и да е старец и той започва да гони, но като по-стар човек, естествено, не може да се приближи и казва накрая: „Чакай, коя си ти, какво си”? Той даже не знае, че е жена. Тя се спира и се обръща към него с „отче Зосиме”. Тя му знае името! 50 години не е видяла човек, а му знае името! „Отче Зосиме, дай ми от твоите дрехи, защото аз съм гола”. С това, което е тръгнала преди 50 години в пустинята, всичко е изгнило на тялото й. Не е имала втора дреха. А тази, с която е тръгнала, е изгнила на тялото й. И старецът Зосима, понеже е праведен човек, се обръща назад и й хвърля една част, да кажем от подрасник. Тя се облича и между тях започва диалог, който аз съкращавам сега. Можете да си го прочетете от житието. И в този диалог Мария Египетска започва без нищо да спестява, да се изповядва на този старец.

А това всичко е по Божий промисъл, защото след една година й предстои тя да напусне този свят. Поради това, че Бог я обича, приема я като своя дъщеря, любима невеста и й изпраща този старец, заради нея. По Божие поръчение. И му се изповяда изцяло.(Което го има в житието, аз го съкращавам сега). И накрая завършва с една молба :”Отче Зосиме, моля те, след една година, на Велики четвъртък, ела при р.Йордан със Светото причастие да ме причастиш. Моля те, отче Зосиме.”

И той казва, че ще изпълни нейната молба. Минава се една година, макар че той се чуди кога ще мине по-бързо тази година, за да я срещне отново, защото бил впечатлен и доста озадачен от личността на това човешко женско същество.

И когато настъпил този час, на Велики четвъртък, той напуска манастира със Светите дарове – Тялото и Кръвта Христови, отива при р.Йордан и я чака, на брега. И накрая се чуди - защо я няма тази жена? Къде се е забавила, или забравила? По едно време се обръща и я вижда от другата страна на р.Йордан. Мария прекръства реката, водното естество и започва да върви по нея, както ние не бихме могли да вървим. Хайде тръгнете по Дунава, пеша през реката и отидете на румънския бряг. Кой от нас може? И аз съм същия като вас! Кой човек може да ходи по река? Нашите комити са ходили през турско робство по Дунава, но през зимата, когато реката е заледена. Но сега, през лятото, да минеш пеша, не с лодка, да минеш р.Дунав....

Така обаче Мария Египетска спокойно, с кръстното знамение започва да се разхожда из водата и минава цялата река. Минава без лодка и стига при него. Четат Отче наш и Символът на вярата и той я причастява със Светите тайни. И тя отново има молба, която той да изпълни: ”Догодина(пак догодина!) отче Зосиме, ела пак там, където ме намери първия път, в пустинята, да ме видиш.” Той отново се връща в манастира и с нетърпение чака да се измине една година. Без Свето причастие вече и тръгва през р.Йордан с лодка(той не може да мине като нея по вода). Но преди да са се раздели с него втория път той вижда, как Мария Египетска не минава с краката си по водата, а лети нагоре просто като ангел. Лети над водата и се прехвърля от единия бряг на другия. И тръгва човекът, от р.Йордан 20 дни и нощи пеша, за да стигне първото място, където я е срещнал и там вече забелязва, че тя е паднала на земята и сега – о, чудо!- вижте как е легнала Мария, умряла, сложила спокойно ръцете си на гърдите и той разбира, че е наистина умряла. До нея пише(с пръст написано, тя която не е ходила на училище!):” Тук, на първи април умря Мария, отче Зосиме погреби тялото ми в земята.”

Сега , започвам накратко, да тълкувам като свещеник.

Първо: Тя откъде е знаела, че е първи април. – „Тук, на първи април”.

Второ: Тя лежи спокойно в пясъка една година. И той е направил сметка, че веднага след като са се разделили тя е отишла на това място, до което той върви 20 дни и нощи пеша. Т.е. след Светото й причастие тя набързо, като ангел Божий, е прескочила до нейното си място, където 50 години е живяла. Това хубаво. Но, извинете, това е пустиня. Всеки ден ние знаем вихрите на пясъчните бури. Това е една година!
Бог е благословил никакви хищници, зверове, да не достигнат до нея – чакали разни, лешояди .Това е една година! Тя лежи на пясъка, без да бъде докосната от хищник, звяр и човек. Освен това и всички бури и пясъци не са я затрупали. Това не е ли чудо? Това означава, че Бог Си я пазел, докато дойде стареца да я погребе. Както „пръст си и в пръстта ще отидеш!” И той, старецът, се опитва да изкопае гроб. Но е старец- не може. С голи ръце не става. Бог праща лъв! По Божие указание! Той се грижи вече за своята дъщеря Мария. И лъвът, повикан от стареца, започва за копае с лапите си. Изкопава лъвът гроба и старецът Зосима спокойно я погребва. Извършва погребение с пеене, с участието на лъва. След като свършва погребението старецът отново казва на лъва:”Хайде сега, от където си дошъл, да си отидеш, да си живееш и никому никакво зло да не сториш!” Представете си, старецът казва на лъва, хищник. И лъвът спокойно си отива в своето леговище, там където си живее.

Така завършва животът на Мария Египетска на този свят.

И нека аз, Божият Христов служител да се изповядам, че през целия си живот съм мислел за нея. През целия си живот съм я поминавал в молитвите си, не заради мен само, а заради всички нас. Още в ранна младост свещеническа аз разбрах, по Божия благодат и сила, какво означава личността на Мария Египетска. И с нея съм живял, с нейната памет, цял живот.
Затова, понеже тя дълбоко уважава всеки свещенически род – „Ти си свещеник - казва на стареца Зосима- аз трябва да ти се поклоня, не ти на мене” (защото той се покланя на светицата) и аз, като Христов свещеник, сега ви го казвам накрая, нека след като й чухте от мене съвсем в съкратен вид нейното житие - битие никога да не я пропускате във вашите молитви и редовно споменавайте след св.Богородица св.Мария Египетска и се хванете за нейната дреха и ви уверявам, че няма да загубите.

И дано и ние като нея в някаква степен да стигнем до там, че да бъдем избрани от Бога за Негови любимци!

Амин!

10.04.2011 г.
София