Архив на събития

Поклонническо пътуване на 11 юли 2009г. до монастир „Въведение Богородично” в гр.Калофер

На 11 юли 2009 г. рано сутринта поклонническа група към храм "Св. Ап. Андрей Първозваний" предвождана от о.Иван Касабов се събра в храма и след молитвата за път, прочетена от о.Иван, потегли на поклонение в монастир „Въведение Богородично” в град Калофер. Пътувахме наслаждавайки се на красивата природа на подбалканския път с пищна свежа зеленина, тучни поляни и уханни треви. След кратка спирка за кафе и освежаване около обяд пристигнахме в монастир „Възнесение Господне” край Сопот. Влязохме с трепет в двора на монастира, където е приел подстрижение за дякон Васил Левски.

Дълга белокаменна пътека, украсена с цветя води към монастирските сгради и до църквата „Възнесение Господне”. Множество стръмни стъпала отвеждат до входа на храма. Влизайки в него веднага в дясно от входа ни посреща чудотворната икона на Божията Майка - Умиление. Старинна, потъмняла от времето с осребрени ръце на Иисус Христос и Святата Му Майка, нашата Владичица Богородица. Чертите на лицата са избледнели от времето, но очите са запазили изразителността си. Една монахиня ни каза, че не знае от кога е в храма, но знае, че прави чудеса и молитвите изречени с вяра пред светия й образ се чуват и изпълняват бързо. Помолихме се горещо пред иконата, не можейки да се откъснем от нея.

Стените на храма са украсени с красиви стенописи, като в ляво от олтара изобразяват Рождество Христово, а в дясно Възнесение Христово. Олтарните икони са много изразителни и красиви. В този си вид храмът е изписан през 1978 г. през светителствуването на Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Варлаам и при игуменството на нейно преподобие монахиня Магдалина, както гласи историческата справка за монастира, изписана на западната стена на храма, до входа.

Според написаното в справката, в монастира се срещат Неофит Рилски и копривщенския чорбаджия Вълко Чалъков, за да подготвят откриването на училища в Пловдив и Копривщица. В него през 1828 г. игуменът Пантелеймон от Клисура прави препис с поправки на Паисиевата „История славянобългарска”. На 7.12.1858 г. синеокият карловски момък Васил Иванов става дякон Игнатий. По-късно използва монастира за убежище в апостолската си дейност. В монастира учители и просветни дейци издават сатиричния вестник „Остен”. Тук през 1875 г. Тодор Каблешков заклева членовете на възобновения сопотски революционен комитет. При опожаряване на Сопот през 1877 г. в двора на монастира са били избити от башибузуците много от бягащите мъже, жени и деца.

Църквата е опожарявана и разрушавана няколко пъти. След възстановяването през 1870 г. е зографисана от художник Георги Данчов съмишленик на В.Левски. От разрушението през 1877 г. е оцелял само олтарът с избодените очи на светиите от щиковете на турците.

Зад олтара е гробът на игумен Рафаил възстановил църквата и чешмата в монастирския двор през 1879 г. До южната страна на църквата е голямата камбана, лята в Крайова през 1873 г. подарена от сопотци, живеещи в Румъния.

В църквата във витрина разположена в ляво от входа е изложено дяконското облачение на Васил Левски.

Отец Иван ни разказа за историята на монастира и църквата, като ни прочете историческа справка. Основаването на манастира се губи някъде в мрака на 13 столетие, като се предполага че той е продължител на другия манастир в сопотското землище "Света Троица" изчезнал около 11-12 век. Може да се предположи почти сигурно, че манастира "Св.Спас" е бил "царски"-т.е. бил е дарен с права и имоти от цар Смилец с три грамоти потвърждаващи това. Тези грамоти били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени от игумена на Найден Геров за да ги публикува и оттогава следите им се губят. Дълга и превратна е историята на монастира. През цялото време на турското владичество монастирът е бил крепител на българската идентичност и книжовна традиция.

Както бележи руския изследовател на книжовните старини Виктор Григорович, посетил манастира през 1845 г., „в Сопотския манастир "Св.Възнесение" винаги се е служило на църковно-славянски и никога на гръцки”. Това се потвърждава и от съхранените в него богослужебни книги, които са изключително на църковно-славянски. Тук са преписани и двете известни на науката "Сопотски преправки" на отец-паисиевата история от 1828 г и 1845 г. В Църквата към манастира е извършено подстригването на Васил Левски от Карлово за монах на 7 декември 1858 г. Тук е имало килийно училище и певческа школа, която е била прочута със сладкогласието на певците си. Летописите разказват, че тук е идвал народният просветител Неофит Рилски, а през 1828 г. Игуменът Партений е преписал „История славянобългарская”.

По време на Освободителната руско-турска война манастирът бива опожарен, а манастирските сгради – разрушени. Така са унищожени много реликви от нашето Възраждане, писмени паметници и документи.

Възстановителните работи и реставрации на храма и част от старите исторически сгради са възстановили монастира в сегашния му вид. Вълнуващо беше чувството, че се намираме в тази света обител, богата с книжовността и красивата си стенопис, пазеща спомена за дякон Игнатий и други големи българи.

Продължихме през Сопот към Калофер.

Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина.
Като селище от нов тип, Калофер възниква през 16-ти век и е бил известен с името алтън Калофер т.е. богат Калофер. Тук са процъфтявали българските занаяти. Малкият град и до днес е съхранил чисто българския си характер и облик на възрожденско селище, закътан между гористи хълмове с кокетни къщи потънали в зеленина.

След като се настанихме за нощуване в туристическата спалня се отправихме към женския монастир „Въведение Богородично”. Разположен на западния склон над града, монастирът се вижда отвсякъде. Малка уличка ни извежда на височината, където е монастира. Оттук се вижда градът на фона на красивата планинска природа.

Монастирът „Свето Въведение Богородично” е бил девически от самото си създаване през 18 в. Точната година на основаването не е известна поради трите опожарявания, когато са били унищожени всички документи и хроники. Според ръкопис (от 1863 - 1877 г.), той бил основан през около 1738 г. от рилския монах Доротей.

Първоначално църквата и монастира били малки и дървени, но след второто опожаряване, когато и броят на монахините достигнал 90, бил построен настоящият просторен белокаменен храм, завършен през 1862 г. с дарения събрани от калоферските монахините в православна Русия със съдействието на Найден Геров (консул в Пловдив). С тези средства през 1862 г. са изградени църквата и сградите за живеене. За съжаление, обаче, само 15 години по-късно - на 26-ти юли 1877 г., по време на Руско-турската война, манастирът заедно с целия град и трите съседни метоха е бил опожарен и ограбен за трети път. Стотици жители на Калофер и околните селища, както и монаси и монахини били изклани от турците след временното остъпление на руските части. Костите на изкланите са били положени в костница под олтара в южната му страна.

След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха в града решили да възстановят само манастира “Въведение Богородично”, тъй като той бил най-голям. За целта те отново изпратили монахини за събирането на дарения в Русия. През 1881г. манастирът бил успешно възстановен, а иконите и църковната утвар пристигнали в дар от Русия. За възстановяването на монастира оказала голяма помощ игумения Евпраксия Гешова.

Влизаме в притихналия двор под ромона на започващия летен дъждец. Дворът е обширен и красиво обкичен в зеленина и цветя. В ляво е храмът, а в дясно и в дъното на двора са разположени монастирските сгради. Атмосферата на монастирския двор е неповторима с тишината и покоя си с красивата си зеленина и цветя, под ситния дъждец оросил листата на дърветата.

Изумителен е и храмът „Свето Въведение Богородично”. Иконостасът е живописно украсен и изписан и сякаш излъчва златиста светлина. Солеят е широк и отделен от останалата част на храма с няколко стъпала и дървена преградка. На него по време на богослужба стоят монахините и певците на клироса в дясно.

В църквата има много старинни и красиви икони, копия на чудотворни икони от свети места. Тук се намират четири копия на чудотворни икони на Божията Майка – от девическия монастир в Казан, от мъжкия монастир в Тихвин, от катедралния храм в Смоленск и от светогорската лавра „свети Атанасий”, както и копие на чудотворната Владимирска Св.Богородица. Пред чудотворните икони денонощно горят кандила. На южната стена в близост до клироса е закачена красива икона в сребърен обков на светите безсребреници Козма и Дамян.

В манастира се намират и три икони, оцелели от клането през 19-ти век – “Печерската Св. Богородица”, дар от Киев, която е леко опалена и по която на три места могат да се видят следи от набождане с щик, “Всех скорбящих радост”, която също е била прободена от турците, и икона, изобразяваща Светата троица, Възкресението и множество светии, която също е обгоряла при опожаряването.

Църквата е била изографисана чак през 1960 г.

Монастирът е подготвил и излъчил над 30 монахини възрожденки за Родопските Габровски и Соколски монастири и монастирите в Ново село, Варна, Карлово, Сливен и др.

В олтара на църквата се съхранява частица от чудотворните мощи на св.Мина и на св.Нектарий Егински. С частици от мощите на Св. Нектарий сестринството се сдобива след поклонничеството си в основания от светеца манастир “Св. Троица” на остров Егина.
Вечернята започна и се потопихме в предпразничното богослужение. Двамата певци, които пътуваха с нас, Марио и Иван, взеха участие на клироса. Навън дъждът се усили и премина в буря, а в храма вечерното богослужение благодатно напояваше душите ни. Когато излязохме от храма дъждът все още валеше, а двора блестеше окъпан в дъжда. Прибрахме се в туристическата спалня с радостното предвкусване на утрешната неделна света Литургия, която ни предстоеше.

Неделното утринно богослужение в монастира започва в 7 часа и в около 7:30 ч. поклонниците от нашето пътуване започнаха да прииждат по един, по двама. До началото на светата литургия храмът се изпълни с богомолци. Не беше случайно това, че чествахме празника на всички български светии на служба в Калоферския монастир, осветен с мъченическата смърт на десетки монахини и миряни по време на клането през 1877 г. В костница под светия олтар монахините са положили костите на избитите в храма, която е отворена за поклонение.

Според преданието през турското робство в монастира е погребан и новомъченик Петко Беглечки, честен и дълбоко вярващ християнин, наклеветен при спор от българите и предаден на турците. Той отказал да се отрече от вярата си и бил жестоко измъчван и накрая обесен.

Под самия храм, там където е бил олтарът на предишната дървена църква, има изворче със светена вода на името на Св. Богородица, от което богомолци пият вода за здраве. Освен храма, в манастира има и параклис, посветен на Св. Мина и осветен през 1950 г. Храмовият празник на манастира е на 21-ви ноември.
След богослужбата игуменката майка Валентина ни покани в залата по вероучение. Майка Валентина ни разказа историята на монастира и за културно просветната дейност на монахините.

От 1991 г. към манастира съществува неделно училище, като занятията се провеждат в специално обзаведена стая всеки петък. Освен православно вероучение, монахините преподават и църковно пеене на хора към неделното училище. През последните 6 години в края на учебната година децата участват и в театрални драматизации по творби на Елин Пелин, Йовков, Достоевски, Виктор Юго, Балзак и Фани Попова-Мутафова, адаптирани и режисирани от сестрите. Освен това монахините водят и свободно избираеми часове по религия в основното училище в с. Васил Левски, а през лятото приемат на вероучителен лагар социално слаби деца и възпитаниците на дом за деца, лишени от родителски грижи.

Накрая посетихме костницата и се поклонихме на мъчениците за правата вяра. Разделихме се с надеждата, че ще се върнем отново в това духовно убежище, далече от светската суета, в което душите се чувстват приютени и облагодатени.

Слава Богу за всичко!

Поклонничка Нася