Архив на събития

Поклонническо пътуване до Германския монастир „Св.Иоан Рилски Чудотворец”

На 12 октомври братството при храм „Св. ап. Андрей Първозваний“ със специалното благословение на Неврокопския митрополит Натанаил посети с два рейса с около 100 поклонници старинния монастир „Св.Йоан Рилски Чудотворец” край с. Герман.

Поклонението се организира в чест на предстоящия празник на светеца - Пренасяне мощите на св. Йоан Рилски, на 19 октомври. Почитта към най-големия български светец Йоан Рилски била широко разпространена в Софийска област и затова на него са посветени две монашески обители тук – Германската и Курилската, основани първоначално през 10 в., наскоро след успението на светеца. Монастирът се смята за един от най-старите български монастири, възникнали от времето на цар Петър и е част от т.н. Софийска Света Гора или Мала Света Гора. Монастирът е многократно разрушаван и построяван наново.

Иконостасът на църквата е с пет големи царски икони, на св.Иван Рилски, св.Богородица с Младенеца, Иисус Христос, св.Иоан Предтеча и св. Николай Мирликийски Чудотворец, изрисувани от самоковските зографи Никола и Иван Доспевски с ктиторски надписи на дарителите - селяни от близкото село Герман. От 1928г. монастирът е подарен на Атонския м-р Георги Зограф и оттогава е метох на Атонската ни светиня за отстояване на българската й идентичност в духовния свят. В двора на монастира извисяват клони три големи секвои. Две от тях посадени пред северната врата на храма са подарък от княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, а третата е дарена от цар Борис III през 1937 г. по случай рождението на сина му Симеон.

В слънчевия есенен ден групата от стотина поклонници влезе в притихналия монастирски двор и изпълни църквата. Светата литургия се отслужи от архимандрит Теодосий и о.Иван Касабов от храм Св.Апостол Андрей Първозваний. В словото си след празничната богуслужба архим. Теодосий говори за притчата за сеяча от неделното евангелие. „Следва да си зададем въпроса от кой вид хора сме ние”, каза архимандритът, „не сме от първия вид, които слушат: „но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят”; нито от втория вид: „а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват” Лука (8:5-13).

Но следва да се замислим дали не сме от третия тип хора, за които Спасителят казва: „а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод”. Лука(8:5-14).

Защото лесно ни завладява света с примамливите си временни блага и наслади и ни отделя от Христовото учение за вечен благодатен живот. Ценностните системи и оценки на светския живот и духовният живот са диаметрално различни и понякога противоположни. Полезно беше това напомняне, което лесно се забравя улисани в житейския вихър. „Който има уши да слуша, нека слуша!” Лука(8:5-15).

Отец Иван ни призова бидейки вярващи християни да принесем плодове на вярата и ни разказа за св. Козма Маюмски, чиято памет се чества на този ден и за верните християни, родителите на св.Йоан Дамаскин осиновили бедното сираче Козма. Тези достойни благочестиви християни, го отгледали и го изучили заедно със своя роден син и дали благодатни дарове на Божието Слово в лицето на своите двама сина - блаженни светии и сладкогласни певци на Църквата.

Св. Козма пръв е започнал да пише трипеснеци за образа на Света Троица. Автор е на много богослужебни песни и на най-известното Богородично песнопение за възхвала на Света Богородица „Честнейшую херувим”, което столетия се пее в църковните служби за прослава на Божията Майка и за което Църквата пази предание, според което на Пречистата била много благоугодна тази песен и Тя се явила на преподобния с радостно лице и казала: „Приятни са Ми твоите песни, но тази е най-приятната сред тях; приятни са Ми пеещите духовни песнопения, но никога не съм толкова близо до тях, както когато пеят тази нова твоя песен”. Способните да съзерцават духовните неща по-късно нееднократно са виждали Пречистата да благославя пеещите тази песен. Надявайки се на Нейното благословение и ние изпяхме тази песен с любов към Божията Майка.

Във всички песнопения на свети Козма Маюмски думите винаги са изпълнени с мисъл и заедно с това са стройни, благогласни, изпълнени с тържествено величие, благослов и високохудожествено християнско вдъхновение. В гръцката служба на свети Козма пише: ”Ето, духовната цитра, свещената лира свиква всички на тайната трапеза: светият и славен Козма предлага медоточиви, свещенозвучни песни…Началника на песнопевците, равния на учителите, истинския образ на хармонични духовни песнопения, доброгласната тръба, прекрасния извор на мелодии, ревнителя на ангелското пение, Козма искам да украсявам с песни”.