Архив на събития

Проповед на о.Иван за жената САМАРЯНКА – 13.05.2012 г.

Боголюбиви християни,

Днес тържествено отбелязахме петата Неделя след празника Възкресение Христово. Тържествено, защото бе отслужено в чест на една жена, наречена самарянка, жителка на град Самария, където преди 2000 години, нашият Господ Иисус Христос е пътувал от Юдея през Самария за Галилея. И понеже Син Човечески, приел нашата човешка природа, пътувайки дълго време в летен горещ ден, в пек, зной, естествено Той се изморил и пожелал да седне да си отпочине от дългия път, но още повече да утоли своята жажда. Чувате ли, Христос ожаднял, а Той е Бог, Син Божий. Така както ако някой от вас върви през пустиня, пусто място, където няма никакви чешми, вода, естествено той ожаднява в дългия път, особено ако е зной, пек, лято. Обедно време – точно по това време, още малко ще настъпи обяд в нашата страна. И така пътувайки изморил се нашият Син Човечески Иисус Христос и седнал да си почине до един кладенец. Кладенецът е пак Негов, който нашият прародител Иаков го е построил в чест на неговия син Йосиф. И сам самичък стои да си отпочине, обаче е жаден, както и аз сега в момента съм жаден. Днес не сме вкусили нито вода, нито нещо друго, нито хляб. Жадни и гладни сме. Телом. И Той като Син човечески със Своята човешка природа и Той огладнял и ожаднял. А Неговите ученици отишли в града да си купят храна, защото са гладни. И изневиделица се появява една жена – идва да си почерпи вода от извора, от кладенеца Яковов. Обаче като вижда там стоящия зад нея човек, тя не се изплашва, но веднага го запитва:”Ти си иудеин, какво правиш тук?” Иисус спокойно и казва:”Жено, дай ми да пия, защото съм жаден”. И започва това, което сега е невъзможно да се разкаже – поне 15-20 минути е само евангелския разказ. Вие сте морално задължени днес докато слънцето залезе да прочетете тази беседа на Иисус с жената самарянка, в четвърта глава на ап. и ев. Иоан Богослов. Вие сте задължени морално не от нас, духовниците, а от Господа, да чуете какво чудо е било тогава по онова време. Една жена грешница започва да разговаря с Господа, без тя да знае, че той е Господ за велики и неизследими неща. Тя прекъсва да се занимава със земна тема – за глад, за жажда, за хляб, за вода. Това вече нея не я интересува. Тя чувства, че срещу нея е пророк. А Господ й казва:”Аз Съм Месията, Който трябва да дойде. И пред такава едничка жена пред цялото човечество Иисус изговаря най-светлите думи в Своето Новозаветно Евангелие – Бог е Дух, и тези които Му се покланят, трябва да Му се покланят с Дух и Истина. Това го чува само тя. Никой друг не е чул тези думи Христови. Между другото тя се учудва, че Той би могъл да й даде жива вода и казва:” Ти нямаш никакво черпало, ни черпак, ни паница, как ще вземеш да ми дадеш вода. Кой си ти?” – Аз съм, Пророкът, Месията.

И аз си спомням преди година, по-малко от година, как бяхме при един източник, кладенец, в Почаевската света обител, посветен на Светаго Духа, където е изкопан 100 метра кладенец. Имате ли представа? Я тръгнете из България да видите дали има кладенец 100 м дълбок? И от там спокойно си наляхме и пихме и се наситихме с вода от този 100 метров кладенец.

Монахинята, която беше около мене ми каза Отче, ето ти чаша с вода, излей я в кладенеца. И аз излях водата и дълго време чакахме, чакахме – не пада тази вода, защото е дълбок кладенец. Чак накрая се разплиска и ние се учудихме, какво нещо е, когато Бог благославя да се извърши нещо голямо.

Тук също, Якововия кладенец колко е бил дълбок не се знае, Бог знае, но Христос въобще не се занимава да хвърля камъни, да хвърля нещо, за да види дали е дълбок, дали има вода и каква е тая вода.Той казва:”Остави това сега, Аз ще ти дам вода жива, с която ако пиеш от тая кладенец вода пак ще ожаднееш, (както и ние пием от чешмата и пак ожадняваме, пак търсим вода и то чиста вода.) А ние тук, андреевците, пием напоследък светена вода, през цялата седмица. Тя пак е чешмяна вода, обаче всеки четвъртък и петък се освещава в нашия храм и поне аз използвам тази вода почти през цялата седмица. Защото е свята вода, осветена от Кръста Христов. Та тя Му казва: „Кой си ти, че ще ми дадеш жива вода? Каква е тая жива вода?” И започва своя разказ, който Господ днес ни го наново преразказва, а ние да го слушаме за да се уверим че Бог е Светлина, Бог е Дух. Всички ние, особено в неделните въскресни дни да Му се покланяме с Дух и Истина. И тя, това е по времето на Христа на земята, отива в града и казва:”Елате и вижте. Елате и вижте, видях Месията пророк”. Това е апостолски призив:”Елате и вижте!” и повечето селяни, граждани на този град сега тръгнали по нейната покана да видят кой е този Месия, Пророк. Отишли и Го видели. И след като Го слушали казали:”Господи, молим Те да останеш при нас за известно време”. Христос там е престоял два дни, не повече. Но те са Го поканили, а други са Го гонили.

Днес имаме нещо подобно – бие камбаната – това е все едно жената самарянка, която казва елате и вижте! – Къде да отидат? Ами в домът Христов! Да видят .Не да пият вода от чешмата или кафе, да дойдат тук и да приемат Христовата кръв, ако са се подготвили.Ако не – анафората, ето я тук, която се дава, заради това, че не сте причастници. За това е тази нафора. Това е вместо дара. Тук да се наситите с Неговия хляб, с Неговата ако не кръв, то поне вода светена и да Го чуете, да Го видите и да Го признаете, Той е Господ Бог, че друг Бог няма на този свят.

Ето жътвата. Той казва на апостолите Си: Вижте, погледнете, жътва е. А те Му носят храна и Му казват: яж. Той казва: – Не ми трябва такава храна. Вижте, идва народът. Аз за това съм дошъл. За да им дам нетленна храна, когато и да ядеш во веки не огладняваш.

Ето това е в кратце, за днес, това което ни предстои да чуем най-вече от Господа Бога. По моя програма, с Неговата благодат и сила в сряда, от пет часа ще говоря подробно, защото сега не е възможно технически да се говори с подробности. Който обича да слуша словото Божие да дойде в сряда от пет часа, ако е свободен, не е на работа да чуе подробности за жената самарянка. И коя е тази жена самарянка? С подробности ще изясня в сряда. Само ще каза следното накрая – жената самарянка е видяла Иисус и е повярвала в Него при кладенеца Яковов. И тя става една от първите величави Христови просветителки, светлина даряващи на този свят, на Христовото учение, като от Юдея е минала по Средиземно море и е стигнала до Картаген, днешния град в Тунис, по североафриканските страни и от там отишла в Рим при импер. Нерон, където е приела своята мъченическа смърт, забележете, в кладенец. Импертатор Нерон като одрал цялата й кожа, плюс на нейните двама сина Виктор и Фотин, наречен от Господа Светлин и петте й сестри, по заповед на имп. Нерон цялата им кожа била одрана и хвърлена като на агне, или на теле. Всички ги избил, но накрая си оставил Фотиния, ето я нейната икона,( вижте какво е нейното изображение, нейната светлина!). Фотиния, кръстена от Светаго Духа.Означава, че тя навсякъде е разнесла Светлината Христова – Юдея, в Северно-африканските страни и Рим, столицата тогава на римската империя при Нерон, който е убил и св. ап. Петър и Павел. Накрая той, без да знае какво прави, по Божи промисъл, нарежда и я хвърлят в дълбок кладенец. И там тя предала Богу душата си. Пак в кладенец. Това е изключително събитие в човешката история..

Така както на 4-ти май, преди известно време, почетохме св. мца Пелагия, на която е казано избери или прославяй Христос, или ще те хвърлим в този огън, този ад. И тя без да говори, без да се обяснява сама се хвърля в огнения бик, статуя, идол, огнен ад. И както обясняват светите отци , тя така се е хвърлила, както една невеста се хвърля в обятията на своя годеник, на своята любов. Така Пелагия се хвърля в обятията на огъня. Обаче зад огъня стоял Христос, приел нейната душа. Така и днес ние почитаме жената самарянка, светата мъченица Фотиния, която се е хвърлила не в огън, а в кладенец, от човеци изкопан и така се принесла в обятията на своя господар Иисус Христос.

Това е задължителното, което споменах. А в сряда ще обяснявам съвсем подробно за нея, нейното семейство, за нейните пет сестри, за нейните двама сина, великолепни, единият е Фотин, на нея кръстен. За това на Великия вход аз споменах всички именници. Кои са именници? Светльо, Светлин, Светин, Светлана, Светослав, Фотин, всички, които носят името на св. Фотиния, за слава Божия. Амин!

С благословение на о.Иван

13.05.2012 г.
София