Kупол на храма
Mозайка над входа на черквата
Добре дошли в официалния сайт на православен храм Св. ап. Андрей Първозваний
 
Iзглед на целия храм
 
Начало
Вие сте тук:
  Архив на събития
Архив  

Архив на събития

Поклонническо пътуване до Долна Баня и околностите

На 13 юни братството при храм „Свети Апостол Андрей Първозваний” посети град Долна баня и някои места в околността. Основната цел на поклонническото ни пътуване беше посещението на новостроящият се храм „Свети Апостол Андрей Първозваний”. Пристигайки в Долна баня, се отправихме първо към храм „Успение Богородично”, за да вземем молитвено участие в неделната света литургия. Влизайки в двора на храма, бяхме посрещнати с камбанен звън. Отец Пламен беше известен предварително за нашето посещение и ни чакаше за Света Литургия. Черкувахме се в братско молитвено общение с местните богомолци, които ни посрещнаха много сърдечно. След светата богослужба отец Пламен ни разказа историята на храма.

Местна жителка, баба Иванка подарява земята за храма. На това място, за шест месеца и без разрешение на султана, е построена трикорабна базилика, изписана от Захари Зограф в стила на самоковската иконописна школа. Макар да е строена през турско робство, църквата не е вкопана в земята, както са повелявали турските закони относно строежа на православните църкви по онова време. Негово Високопреосвещенство епископ Доситей освещава новопостроения храм в 1870 г. След като храмът е вече осветен, турците не го разрушават, а го оставят като дом за молитва. Тази година ще се чества 140 години откакто се служи в тази църква. През 2000 г. църквата е реставрирана. Стенописите изобразяват на първия ред светци, на втория ред - житийни сцени от живота на Пресв. Богородица, на третия ред – Господските празници и Евангелски сцени. В 1876 г. градът е освободен от турското иго. По време на отстъплението си турците разбиват южната порта и храмът е бил разграбен, един турчин е прострелял иконата на Божията майка в челото, но куршумът рекуширал в него и го убил на място. Тази икона се пази и до днес в църквата и се почита като чудотворна икона. На иконата личат ясно следите от куршума. Помолихме се и се задържахме по-дълго пред тази икона. Отецът ни разказа, че всяка година, в неделята след Успение Богородично се прави четири тонен курбан за здраве. Казват, че това е най – големият курбан, който се прави в страната ни – традиция запазена от времето на отец Кирил - бащата на отец Пламен.

В града и в покрайнините му се намират множество храмове и параклиси: Св. Мина, Св. Апостоли Петър и Павел, Възнесение Господне в подножието на Рила планина и др.

Тук е построено голф игрище на площ от 1600 дка и комплекс от новопостроени къщи. Вървим по улицата „Свети Апостол Андрей Първозваний” в посока към планината. От двете страни на улицата са построени еднотипни къщи в близост до игрището, обитавани предимно от ирландци и англичани. В края на улицата, след редицата от нови къщи, съвсем до тренировъчното голф игрище, се издига новоизградената постройка на храм „Свети Апостол Андрей Първозваний”. Построена в древен несебърски стил като кръстокуполна конструкция, по подобие на ц. Света Марина в Софийската Митрополия, но с малко по-голям наос. Запознахме се и с основния ктитор Кирил. Отец Пламен е ръкоположен в нашия храм и от там е особеното му чувство на преклонение и почит към свети Андрей, в чест на който се строи храм на това място.

Разделяме се с любезните ни домакини и се отправяме за с. Марица. Тук служи свещеник Константин. Посещаваме ц. ”Успение Богородично”, построена през 1907 г. с дарения и труда на местните хора. Камъните за градежа са носени с волски коли от Ихтиманско. Църквата е наскоро ремонтирана с нови дървен под и столове. Старата църква е била построена през 16 в., тогава селото се е казвало Махала. Тук местното население се е занимавало с топене на руда и добиване на желязо, от което са правили ятагани за турската войска. Този поминък е поставил селото в привилигировано положение. Посрещнати сме сърдечно като братя от свещеника и жените от селото, които бяха приготвили маси за обядване под сенките на дърветата в красивия църковен двор. Починахме си наслаждавайки се на хубавата гледка на цъфналите цветя в сенчестата тишина на градината в горещия юнски ден. Докато обядвахме, жените от селото, които ни посрещнаха като скъпи гости, пееха възхвални песни към Бога и Пресв. Богородица.

След това о. Константин ни заведе в старинния храм от 16 век, посветен на „Свети Николай”. Преданието говори, че по времето на цар Самуил е имало на това място църква, която е била разрушена. Храмът е построен отново и изографисан през 16 век. Еднокорабна, едноапсидна сграда със стени изградени от речни камъни един метър дебели, които запазват хлад независимо от горещината навън. От Пазарджик до Самоков не е имало друг храм и хората са идвали тук с каруци пътувайки дълго, за да се черкуват и са преспивали около църквата. През 19 в. църквата е разширена със султански указ, когато е пристроена предната част, удължаваща наоса на запад. Двата вида стенописи се различават ярко, като тези от 16 в. са много впечатляващи и изразителни с топло човешко излъчване, експресивност и пластичност. Разчетеният от специалистите надпис „Недюво художество” ги е довел до предположението, че художникът е Недю от Албания изрисувал църквата във византийски стил. През 1956 г. конструкцията е укрепена чрез залепване с епоксидна смола. Стенописите в църквата са художествен паметник на културата от национално значение. Казват, че в Московския и Вашингтонския Университет стенописите са предмет на учебната програма на студентите по изобразително изкуство, което говори за световното значение на националното ни културно църковно наследство.

Отец Константин ни заведе и до параклиса Св. Параскева, построен в скалите над селото, където има аязмо с тънка струя течаща лековита вода. Поклонихме се и се помолихме на Св. Петка, а след това се сбогувахме с отец Константин с благодарност за неговото гостоприемство, като си пожелахме скоро пак да се видим и се отправихме към Боровец, където посетихме дървения храм „Преображение Господне”. Така завърши нашето поклонническо пътуване, чиято основна цел беше новостроящия се храм „Свети Апостол Андрей Първозваний”.

Молим Всеподателя Бога да завърши благополучно изграждането на този Божи храм и ако е Божията воля да вземем молитвено участие в чина „Освещаване на православен храм”. Амин!



21.06.2010 г.
София

 

    
За храма | За свещениците | Полезни връзки | Запитвания

Интернет сайт на православен храм "Св. ап. Андрей Първозваний" е създаден с благословението на Софийския епархийски съвет с протокол No 3/02.03.2007г.

© 2007 Правослваен храм "Св. ап. Андрей Първозваний"
Копирането на текстове и изображения от този сайт в други Интернет сайтове е разрешено при коректно посочване на първоизточника.