Архив на събития

Бдение в чест и памет, и прослава на преподобен наш отец Пахомий Велики

Вечерта на 14 май около 30 християни се събраха в храм “Св. ап. Андрей Първозваний” за да почетат паметта на св.Пахомий Велики – един от съставителите на монашеския устав(както е известно има 4 монашески устава: на св.Василий Велики, на св.Пахомий Велики, на св. Иоан Касиан -Римлянин и на св. Бенедикт Нурсийски, като два от тях са действащите – на св. Иоан Касиан – Римлянин –(на запад) и на св.Василий Велики –( на изток).

Бдението за прослава на св.Пахомий е по програмата на братството, и както обикновено ставрофорен иконом о. Иван Касабов започна службата в 21:30 с встъпителни думи. Всички, които се събраха искаха да научат повече за великия Божий угодник и по т.н. да отдадат възхвала на неговия подвиг – ръководил е от 7000 до 12000 монаси общежитийно, което само по себе си е величаво като духовно ръководство и наставничество и да отправят молитва към него. Не напразно е причислен към семейството на великите подвижници, които (по нашия календар) наброяват 14 – св.Василий Велики, св. Теодосии Велики, св. Антоний Велики, св. Атанасий Велики, св. Макарий Велики, св.Евтимий Велики, св. Арсений Велики, св. Пахомий Велики, св. преп. Онуфрий Велики, св. Паисий Велики, св. Сисой Велики, св. Пимен Велики, св. преп. Иларион Велики, св. преп. Йоаникий Велики. Всички те са вършили дела богоугодни за прослава на Бога и за наша полза.
За да бъдат всички духовно укрепени през нощта о.Иван изнесе и мощите на св.ап.Андрей Първозваний, на св.Параскева, като по този начин празникът беше пълен.

Св.Пахомий се е родил в Тиваида – Горен Египет, от родители езичници, но Господ му посочил пътя на истината. Без желание постъпил в армията, но чрез нея с последващи събития достигнал до християнството, като се възхитил от милосърдните постъпки на хора, оказали се християни. След войната приел кръщение и отишъл в пустинята при един старец –отшелник, като изпълнявал изцяло волята на своя наставник. Така преуспявайки в добродетелта един ден имал видение и ангел небесен му казал:” Пахомий, Пахомий, подвизавай се и пребивавай на това място, построй си обител и много хора ще дойдат, за да станат монаси около тебе и да получат полза за душите си”. Като получил благословение от своя старец се заселил на това пусто място и построил света обител.

Скоро праведният му живот започнал да привлича много хора, които желаели да станат негови ученици. Св. Пахомий приемал всички с любов и им помагал да израстват в духовния живот.

Когато числото на учениците му се увеличавало достатъчно свети Пахомий написал за тях устав, според който всички са се подвизавали и са били равнопоставени. Този устав изисквал от монасите пълно отричане от собствената воля пред волята на духовния старец, на когото е поверено духовното им развитие.
Също така монасите не трябвало да имат никаква собственост; да се трудят в мълчание и постоянна молитва.

Тези правила на устава са в основата на общежитийния монашески живот въобще и до ден днешен. Така праведния живот на един човек може да действа благотворно на хиляди други, независимо от мястото или времето.

Авва Пахомий ясно наставлява не само своите, но и нас днес:“Да почитаме Бога и ще бъдем спасени”; “Да довеждаме всяко дело, което сме възприели до край”; “Да не ревнуваме на тези, които намират удовлетворение в суетни неща”; Да не губим надеждата си в Бога, ако паднем в грях”; “Най-лошото от всички злини е, да се противим на Божията воля”, “Спасение се придобива по време на скръб” и т.н. Все мъдри душеспасителни думи, които той е придобил от опит - житейски и е отправял към своите 14000 събратя-пустинно жители. На нито един от тях той не е давал благословение да бъде ръкоположен за свещеник, (както и той самият не е бил) за да няма завист и борба по между им. За да получат Свето причастие са извиквали свещеник от съседни свети обители.

Така авва Пахомий Велики с голямо смирение и личен пример е ръководил толкова много братя.В последствие от тези монаси са избирали епископи, защото са били духовно зрели и мъдри, за да бъдат водачи към спасението на своето паство.

Казвал е на своите духовни чеда внимателно да се докосват дори до най-малкото грешно нещо и неимоверно твърди да бъдат в подвизаването си в покаяние.

Всичко това да бъде и за нас, съвременните християни, пример за подражание.

Малко преди да почине(а е починал седнал на стол) свети Пахомий имал откровение от Бога, че след смъртта му моралът на монасите в обителите постепенно ще западне и самите манастири накрая ще запустеят. Няма да има толкова вяра и ревност по Бога.

И сякаш днешните времена потвърждават неговите думи.

Бдението завърши с благодарствена Света Литургия към 5:30 сутринта. Всеки си тръгна в ранното утро с надежда, че поне в настъпващия ден, в деня на св.Пахомий, ще бъде с малко по-добър от всички досега.
По неговите светителски молитви Господ Иисус Христос да ни избави на Страшния съд от нашия исконен враг. Амин.