Архив на събития

Проповед на о.Иван след Преждеосвещената Литургия – петък преди Лазаров ден - 15.04.2011

Боголюбиви християни,

Днес е особен ден в църковния християнски календар. На 7-ми март тази година ние влязохме в дълбокото бурно житейско море, като изпълняваме своя си личен подвиг - да плуваме 40 дни за слава Божия и за наше лично спасение. Ето днес е този 40-ти ден, в който ние със съвест чиста правим анализ, коментар – какво сме направили пред Бога като сме изминали вече тези 40 дни великопостни. Що сме сторили пред Бога?

И онзи ден тука се каза какво е това пост – не да постиш само от блажна храна, а да нагледаш сираци, всичко, което е свързано с нашите взаимоотношения – да няма оскърбяване, да обиди и т.н. сега няма да говоря повече за това. И ето днес с радост аз си спомних как започнахме на 7-ми март.

Когато Христос е проповядвал , сега аз от Негово име говоря на вас, не от мое име – идват от вън Неговата Пречиста Майка Дева Мария и Неговите братя по плът Господни и казват, (понеже не могат да влязат-как да минат през тълпата?) и казват „Кажете на Иисуса, че майка Му и братята Му Го чакат отвънка”. Ето това е същата история като с джи ес емите сега. Христос чува, че майка Му и братята Му го чакат отвънка, а Той в момента проповядва Своето слово. И пита народа – коя е Маята майка и кои са Моите братя? Това е станало, това се е случило, аз не го измислям. Ето сега, понеже ме провокираха тия, които си държат в джоба телефоните, да не би нещо да им се случи. Ти си в Божия храм, каквото и да ти се случи, ти си тук. Ако се случи нещо ще излезеш от храма , ще провериш кой те е търсил, за какво те е търсил и ще продължиш живота си. И така Христос стига до там, че пита коя е Моята Майка, като че ли той не знае коя е майка Му, по плът разбира се.

И ето сега, ние вместо да сме радостни, че с Божията благодат и сила(не с нашите сили човешки) сме преминали този период великопостен, 40 дни и нощи ние очакваме с трепет Страдалната Христова седмица.
Ако дойдете утре няма вече тия черни завеси, утре е Лазаров ден. Свърши се с Великият пост до следобед. Всички ние трябва сега, днеска, не утре, днеска, да дадем отчет на Господа - какво сме сторили.Понеже ми прекъснаха мисълта- всички ние сме абсолютно морално задължени сега, не само да гледаме как да нахраним децата си и как да изчистим къщата си, а да помислим за душата си, което е по-ценно от всичко на този свят. Една душа е по-ценна от целия свят пред очите Божии.

И днеска да имаме тази възможност до вечерта, преди да заспим за утре, за Лазаров ден, да видим ако нещо по наше човешко допускане, немощ, слабост сме извършили през този пост, 40 дни, нещо нередно пред Бога да се покаем, да кажем:” Господи прости ни и дай ни сили в тези два предпразнични дни – Лазаровден и Цветница – да участваме в Твоето тържество и да дочакаме Разпети петък и Възкресението Твое”. Това е християнският живот. Това е реалността.

И ето днес какво се случи като слово Божие? Какво чухме от словото Божие, не от Евангелието, защото евангелия не се четат през Великия пост, (освен в събота и неделя). Ето, повечето сте жени – чухме днес, в края на Великия пост кой е стихията, коя е стихията в нашия живот? Кой, коя е стихията, за да живеем що годе добре на този свят? Това е праведната християнка – съпруга, майка, сестра, приятелка. Тя е стихията.
И днес в края на 40 ден на Великия пост Христос пред всички известява какво нещо е да бъдеш праведна жена. Да бъдеш истинска Христова дъщеря. Това е днес, в края на Великия пост. в Притчи Соломонови, последната глава.

”Кой ще намери жена добродетелна?” - това е въпросът, който Църквата днес поставя пред вас. Аз съм длъжен не да го смачкам, не да го спестявам, не да си губим времето, а да го изкажа. Тъй като още премъдрият Соломон 3000 години преди нас го е запитал :”Кой ще ми намери на мене жена добродетелна?” А сега да видим, кой? И какво е добродетелната жена? Нейната цена е по-висока от бисер, злато, диаманти, каквото ще да е. Когато някой иска да се ожени за някоя жена й дава в изобилие (ако има възможност) някакви скъпи, скъпоценни диаманти. Окачва ги на жената и се радва – диамантите, скъпоценните бисери, които тя окачва на гърдите си. И някак си тя се чувства задължена към този мъж. Дори и да не го обича тя се чувства задължена – все пак той като я е натоварил с толкова много злато и скъпоценности, бисери и диаманти. Аз съм гледал тия две неща. Тя чувства малко неудобство (истинската жена!) и се чуди как да се отплати на този свой кавалер, или годеник, или съпруг. Как да му се отплати? Ето как казва Господ: „сърцето на мъжа е уверено в нея и той не ще остане без печалба”. Чувате ли какво се говори сега? Прочетете си го в къщи, това го има в Библията, последната глава от Притчи Соломонови.
Мъжът, който притежава такава (не като собственост!) а просто като другарство, приятелство такава благородна, високо интелигентна, образована жена, добродетелна жена, обаче, защото ние възхваляваме интелигентните бизнес дами, всяка година в края на годината се избира бизнес дамата на годината. А кой да избира добродетелната жена на годината? Кой избира? Тях не ги интересува – тя е бизнес дама, тя е интелигентна жена, образована, почитана сред елитното хайлайфно общество, обаче никой не казва дали е добродетелна. Това не се избира. За какво ти е тази добродетел? Това е днес. Аз питам - като се избира бизнес дама защо да няма да натежи на везните именно това дали тя е добродетелна и още повече дали е християнка. И тогава, ако такава жена наистина бива обичана от един мъж, неин любим мъж, мъжът - не тя ! - мъжът притежава огромна печалба. Чувате ли?
И затова преди няколко дни чухме „тежко и горко на тоя мъж, който има зла жена!” По-добре да иде под таваните горе и да се крие и там да живее, отколкото да живее със зла жена.
Една от най-злите жени на този свят това е била съпругата на многострадалния Иов, която му казала без много да му мисли:”абе ти я прокълни Господа Бога, виж до къде си се докарал? Прокълни Го и умри!” Една от най-злите жени, които са живели на този свят. А Иов, многострадалния и праведен Иов, й казва:”Ти не знаеш какво говориш! Така ли се говори? Как да прокълна Господа Бога! Бог дал – Бог взел”. Ето ви! Това съм го чел, слушал от св.Йоан Златоуст, не си го измислям. И стига до царицата по времето на прор.Илия, която заграбила по най – безпощаден начин нивата на някакъв сиромах. И третата в класацията в човешкия живот най-зла жена е убийцата на св.Йоан Кръстител – Иродиада. Ето ви противовес, антипод не само на не добри жени, а на зли жени. Няма само добри жени, има и зли жени. Има и зли мъже. Има и зли жени. Този, който има около себе си добродетелна, благородна, чиста жена той притежава целия свят в ръцете си! Това е неговата печалба! И мнозина сядат там, както се казва тука, няма да го чета, вие си го прочетете в къщи, сядат и го облажават.”Блажен си, виж каква жена имаш ти!” А ние даже някой път завиждаме, като гледаме каква добродетелна жена има около нас, завиждаме на този мъж. „Блазе ти! Ти имаш прекрасна жена!” Някои под прекрасна разбират, че е облечена с красиви тоалети, скъпи, а не знаят, че сърцето е по-важно. И тогава се чувства, че мъжът е достоен, че живее на този свят и че Бог му е пратил добродетелна жена. Тука се казва: „която става през нощта” нощно време става, докато другите спят – мъж- спи, деца- спят тя става, защото знаете на времето не е имало фурни. Жените, бабите са извършвали най-къртовската трудоемка работа –месили са хляб. Ако мислите, че е много лесно да се омеси един хляб просто вземете си в къщи сега и за Цветница или Великден и си омесете хляб, да видите как се меси хляб. А тя става преди другите да се събудят, става, работи, прави това, прави онова, чисти, пере, готви и те се събуждат наготово, готовановци. Сядат и казват: „Хайде да закусваме! Хайде да обядваме! Хайде да вечеряме!”
Обаче трябва да цениш именно трудът на жената, стихията в едно семейство. И да я уважиш, ясно е че ти сега няма да изпереш, да сготвиш някоя вкусна гозба, дори и да си готвач, да разбираш от тия работи. Пак е друго, когато жената се грижи за това нещо. Тя мисли! Виждал съм ги - връщат се от работа, 8 часа работила, мъкнат по две торби , отива на пазара, купува, избира за мъжа си за децата си и както била на работа, изморена мъкни тези торби тежки. И представете си някой там да я погледне с неразбиране, без да й благодари. Защо не отиде той да пазарува с тежките торби?

Ето всичко това го казвам, като завършек. Опитах се, накратко разбира се, да ви предложа, това което Църквата днес предлага, не аз. Аз само се опитвам да ви го представя по-простичко, по-човешко за да разберете какво означава жената в дома. Тя е стихията, а мъжът е главата на тази къща, на този дом!

Така ние завършваме днешния Велик пост -Светата великопостна 40-ца, с напомнянето как трябва да живеем в къщи. И как да уважим трудът на жената – която се измъчва, труди се , поти се, тежко й е! Като че ли за нея няма време за почивка! А преди години (Живково време) се подиграваше жената, която е домакиня. Какво работиш бе? – Домакиня. – Какво е това да си домакиня? Ти живееш ли? Каква жена си? Как може да си еманципирана жена и да имаш професия „домакиня”? И се смееха и подиграваха на жените- домакини. И сега е така, само че е по завоалирано, по-нежничко, по–дипломатично, по-тактически. Като питате, като говорите и питат я :”Какво работиш ти?” – „Домакиня съм”. И веднага вътре се задава смях. Укор дори! Каква си жена? Какво правиш, каква домакиня си?
А ето премъдрият Соломон доказва,- вие си го прочетете в къщи – 31 глава от Притчи Соломонови – какво значи да си жена-домакиня? И идваме, извършихме вечерната служба току що за праведния Лазар, за Лазаров ден. Довечера няма да има вечерна, няма петохлебие, както срещу Гергьовден има велика служба. Довечера няма нищо. А сега току що изпълнихме вечерната за Лазар. Как споменаваме Лазар? – Лазар праведният и приятел Христов! Да не е само светец, а приятел Христов. А да видим ние, след като са изминали тези 40 дни и нощи, дали сме си останали приятели Христови! Направете си тази равносметка, ретроспекция. Направете си я! Длъжни сте от Него - дали в този ден и час, когато завършва Великата великопостна 40-ца дали сме останали приятели Христови, другари Христови, другар и приятел Христов.
И за това утре елате(независимо в кой храм – няма значение!- в който ще храм да е, и селски храм да е, и квартален храм, и централен храм) елате да почетете именно този приятел Христов – Лазаря – който след утрешното му възкресяване от Господа живее 30 години в този живот! И става епископ на о-в Кипър! 30 години той там служителства като архиерей, след смъртта си и след възкресяването му от Иисуса. Това са 30 години! Не е случайно това! А не просто да преживее – възкресил го Господа и преживял там една - две години и умрял. Нищо подобно! 30 години живее след възкресяването си. Бил е 4 дни и нощи в гроба – зарит, отгоре с камъни натрупан, с тежки скали. А след това живее 30 години. Представяте ли си какво нещо е това?

Та така да мине вече по-леко големият предпразничен ден – Цветница - тържествения Вход на Господа. И в неделя вечер, така както обясних в сряда вечер на беседата, в неделя вечер да знаем, че нашето собствено време трябва да го скрием някъде. Стига с поглед към нас –с какво да се нахраним, какво да облечем, къде ще се разходим, как да уплътним свободното си време. Стига вече за нас си да мислим! Прекратяваме! Неделя вечер след Цветница прекратяваме грижата си за нас! Разбира се, ние сме живи хора, естествено е че ще хапнем нещо, ще пийнем нещо, ще работим, ако сме работници, ако сме в къщи нещо ще правим, но всичко това е по-малко от главното. В неделя вечерта, от 19 часа всяка година аз съм го преживял още на 5-6 годинки, когато съм бил в този храм, започваме да мислим само за Господа. Тя е Неговата седмица. Страдална, страстна (това е църковно-славянската дума „страстна”!) а на български е страдалната Христова седмица. Свърши се с нас! Не мислете за себе си! Мислете как да угодите на Господа, да Му изкажете съчувствие, съболезнование. Към Него да се прилепите! Той страда и вие ще страдате! И аз ще страдам! Това е тази седмица! Лазаров ден и Цветница са просто почивни, така да кажем, дни, духовно почивни дни, в които ние, хапнали рибни ястия на Цветница малко да се подкрепим, защото ни чака цяла седмица строг пост – без олио, с изключение на Велики четвъртък на обяд. А цялата седмица е строг пост, като на Разпети петък въобще за пост не се говори. Разпети петък значи от сутрин, от изгрев слънце до залез слънце нищо не се вкусва. Нищо не се дава на нашия организъм. Към привечер вече като се скрие слънцето (към 4- 5 часа) да вкусиш малко водичка. Може и светена водичка. Това е тази седмица, която ни чака.

А постът – свърши с него. Нека, всичко това, което ви го казах аз се стремях да го споделя с вас, аз си го знам за себе си, аз мога да го премълча и да си отида, но не може Христовия служител да мълчи в такива минути. Това са свети минути в нашия човешки живот. И ние ако не се възползваме от това, ако не се ориентираме в обстановката, да усетим къде сме, къде живеем, как живеем, с кого живеем нещата ще ни дойдат по главите и трудно можем да се оправим. Наистина Господ Бог ще ни протегне ръка. И затова в утрешния ден няма вече панахиди, няма с покойници да се занимаваме.
Всичкото внимание, пак казвам, не е към нас живите, а към Господа. Нему да бъде славата во веки веков.

Амин!

15.04.2011 г.
София