Архив на събития

Проповед на о.Иван на 06.05.2011 – св. вмчк Георги Победоносец

Боголюбиви християни, така в нашия храм почетохме двамата светци, които днешният ден църквата е определила да почетем. Само ще спомена, че на 6-ти май в православния календар се почита праведния и многострадален Иов. И на всички предлагам през това лято да прочетат нещо от тази книга – за смисъла на нашите човешки страдания.

А на 23 април е загинал (в 305г.), е обезглавен св.Георги Победоносец. Ето и в тази книжка, издадена от Света гора пише, че е обезглавен на 23 април. По решение на св. Синод преди години по различни субективни и обективни причини паметта му се премества на днешния ден заради пастира и овчаря, което няма нищо общо св.Георги с пастирите и овчарите. Просто е помагал на земеделци, на пастири, овчари , но не е бил техен патрон. Освен всичко днес е ден и на българската армия! Защо пък на армията? По-точно е да е на армията, защото той е висш военачалник, от първа величина и стигнал до това положение, ниво, че император Диоклетиан да го толкова възлюби, че да го направи свой любимец. И го е готвил за негов заместник. Следователно бъдещата съдба, участ на Георги е била да стане император на много обширната многостранна, многобожна Римска империя. Това е истината. Няма друга истина. Любимец на императора!
Но той е роден от благочестиви, православни християнски родители. Неговият баща бил мъчен и убит заради Христа. Георги е бил още малко момченце. Баща му - Христов мъченик! Майка му - ревностна християнка, имащи огромни владения, земи, ниви около Йерусалим, в гр.Лида. И така Георги израства. Но понеже е хубавец, млад здравеняк, го пращат в армията и така лека по лека той сам се издигал( не някой друг) сред войниците .Всички го обичали, влизал е в битките, не е стоял някъде в кабинетите там, където са началниците. И след тези негови чудни героични дела по време на битките става висш военачалник, любимец, както казах на императора. Това до тук.

Следващите му години се отличават с това, че той става Христов свидетел. Нека да се знае, че в 303г. след Р.Х. всички конгресмени, сенатори, депутати на тази римска империя три пъти имат съвещания, в които узаконяват християнството като гибелна религия за Римската империя. И поради този факт император Диоклетиан казва:”Aко ме обичате, както аз ви обичам , съгласете се с мене да унищожим тази религия”. Три съвещания! На третото съвещание - ще цитирам няколко изречения, за да не съм голословен- са си намерили майстора, както казва народа! Вече е обявено християнството, като религия, която е вредна за империята.

Но каква е тази логика, когато Римската империя е многобожна? Те вярват в много богове! Какво им е пречило тогава да признаят Христос за една от многото религии? Какво им е пречило? Но това е сатаната. Тя е ръчкала. Мечтата на сатаната още от онова време е да ликвидира не християнството, да ликвидира уважението, влиянието на Христос сред народа. И намерило своите приятели, компаньори в римската многобожна власт, императорска.

Но на третото съвещание настъпва един изключителен момент, исторически. Той не е само просто да каже за св.Георги. Нека да знаете от къде почват подвизите на св.Георги ПОбедоносец. Не само да се крие някъде и да го питат:” Ти християнин ли си?” – „Християнин съм” и хайде да те убиваме. Чуйте само - когато всичко вече е решено - какво говори пред всички сенатори, депутати, конгресмени в римския конгрес и сенат Георги – любимецът на императора.

„До кога о, Царю и вие князе, и съветници, сенатори, които сте поставени да управлявате по закона (сте законници) и да съдите праведно ще изливате своята ярост и своето беззаконие против беззащитните християни?

До кога ще продължавате да мъчите невинните хора християни, които не оскърбяват никого с нищо?
До кога ще продължавате и принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са свикнали да бъдат винаги милостиви и християни?”

И продължава неговата защитна реч. Той не говори за себе си. Той защитава личността на Господа нашего Иисуса Христа и става лидер на всички мъченици, след св.архид.Стефан и заедно със св.Димитър.
За това в нашия храм преди много години, десетки години, са обявени (поне от мен) за наши охранители, които пазят нашия храм от всички разбойници. Ето ги двамата горе. Всеки ден можете да ги видите двамата, без тук да се изнасят иконите, както сега тук е изнесена. Единият е Георги, другият е Димитър в едни и същи икони. И са обявени за защитници, охранители на нашия храм и не случайно. Това са лидерите, а св.Стефан си е тук на вратата. Лидерите на Христовите мъченици.

И това, когато Георги говори тази защитна реч за Христа Господа и християните, пада гръм и трясък, не от небето, а върху главите на тия безмилостни палачи на християните. Настъпва пълна тишина в този римски конгрес и сенат. Императорът не можа да си каже думата, поразен от това, което се е случило, като гледа неговият любимец как говори срещу тях в полза на християните.

И така, поразен с гръм и мълния духовна той сочи на своя заместник: „Кажи нещо на Георги”. Той не може да говори срещу Георги, защото му е любимец. Така ли лесно любовта се превръща в омраза? Това не е толкова лесно. В един момент казваш „обичам те”, в другия момент казваш – „мразя те”. То може да го има това нещо, но да мине поне малко време. И Диоклетиан като всеки човек не е могъл да каже „мразя те вече”, защото го обича. Представете си каква картинка е това нещо! И аз съм длъжен на Гергьовден да го спомена това нещо, защото вие на Гергьовден повече мислите за друго неща.

И го пита:”Ти, Георги, християнин ли си?”- „Да, християнин съм! Това е истината!”
- Коя е истината?– и Георги казва коя е истината на този свят. (Той го казва, не аз!) Истината е нашия Господ Иисус Христос!
Днес ако кажеш това нещо звучи чуждо, овехтяло, демоде. Носещо се на облаци, пясъци пустинни. Не е актуално да кажеш, че вярваш в Иисус Христос! И че истината е в Господа Иисуса Христа, защото е демоде днес. Но Георги е знаел какво говори.
И продължавам по-нататък – започват неговите мъчения, изтезания, инквизиция, за които няма време сега да говоря. Ето я книжката, от която всеки може да прочете. Инквизиция от първа величина! Това средновековната инквизиция бледнее пред това, което е направено срещу св.Георги.

И така стига се до там, че когато Георги получава смъртното наказание, произнасяне на присъдата, виждаме императрица Александра Августа, (20 години деляла леглото си с този палач на християните Диоклетиан), го изобличава като палач! Собствената му съпруга! И той веднага нарежда с Георги да убият и Александра!
И тръгват двамата за своята гилотина, за своята Голгота. Но Бог дава милост на императрицата – (това е първата дама на могъщата Римска империя), тя се свива до един зид, коленичи и така предава Богу дух, без да е посечена. Това е по Божия милост!

А на Георги – Господ му дава да изпие до край чашата. Георги отива, навежда глава, палачът на 23 април 305 година вдига меча и му отсича главата.

В тази книжка има 10 чудеса, които той е извършил в различни събития, в които е участвал като чудотворец. За това го наричаме не само Победоносец, но и Чудотворец.
И накрая нека се знае, че от тези 20 Светогорски манастири лично св.Георги е посетил и се е самонарисувал на нашия славянобългарски светогорски и за това ЗОГРАФСКИ манастир. Което означава, че той е пазител на българите.

За това тази икона, която е светогорската, я положихме тук. Сега като взимате нафора да я видите и ако желаете, да целунете ръката му и да вземете неговото благословение, като пазител на българите.

Нека Господ Бог да ни даде сили, на всички нас, които почитаме духовно св.Георги Победоносец и да бъде с нас! Амин!

06.05.2011 г.
София