Архив на събития

Поклонническо пътуване на 20-21 юни 2009г. до монастир „Пр.Св.Петка” в с.Копривец

На 20 юни 2009г. група от 56 души, поклонници от храм „Св.ап.Андрей Първозваний”, предвождани от свещеник Иван Касабов замина за поклонническо пътуване до м-р св.Петка в с.Копривец край град Бяла - Русенско. С групата пътуваха и двама клиросни певци, Марио и Димитър.

Чудна е историята на монастира. Според предания, Копривецкият манастир датира от Второто българско царство. Вярва се, че е бил най-големият манастир в околностите на средновековния град Червен, като повече от 100 монахини са го обитавали по това време.

За съжаление, както повечето манастири по българските земи от този период, Копривецката обител не е била пожалена от турските нашественици. Войските на Мидхад паша завземат местността около град Червен през 1388г. като опожаряват града, села и манастири в региона.

Божията Майка изявила волята си пред вярващи хора в съновидение да възобновят отдавна съществуващ и забравен монастир. На една вярваща Йорданка Чолакова й било посочено, че на мястото на бащината й къща, в покрайнините на село Копривец, е имало монастир, който в една непрогледна нощ бил опожарен от турците, а петте монахини, носещи имена на славните светици Неделя, Марина, Екатерина, Варвара и Петка били живи изгорени в пламъците, обхванали манастирските сгради. Събрали се група вярващи около Йорданка Чолакова, всички на възраст над 60 години, които с дълбока вяра и смелост се заели с изграждане на монастира.

На строителите на монастира било показано три пъти в съновидение как е изглеждал в миналото монастира и в какъв вид трябва да бъде възстановен. С изумително дръзновение без да се плашат от всевъзможните трудности те, всички на пенсионна възраст, започнали този непосилен за времето строеж, който в очите на невярващите изглеждал невъзможен. Трудно било, но с Божието благословение и помощ всички пречки и трудности се решавали и те успели работейки от ранна пролет до късна есен да изградят църквата в основния корпус на обителта за три години, както повелила Майката Божия и допълнителни сгради за поклонници.

С помощта на много българи, които Бог им пращал в необходимия момент те изградили в периода 1987-1989г. монастир на името на света Петка Българска Чудни са Божиите дела.

Заръка на Божията Майка била да гори непрекъснато пред нейната икона кандило, в което ние се уверихме.

На 2 март 1989 г. Доростоло-червенският епархийски съвет взема решение в село Копривец, на мястото на стар български монастир, опожарен от турците, да се построи нов и да носи името на Преподобна Петка Българска, закрилница на Светата Обител. Същата година Св. Синод на Българската православна църква одобрява решението. Монастирът е осветен на 14 октомври 1989 г. от Смоленския епископ Нестор, викарий на Доростолския и Червенски митрополит Софроний.

Към тази света обител се насочихме в ранната утрин на 20 юни. Пътувахме спокойно и ведро очаквайки срещата със светостта. След две кратки почивки пристигнахме в село Копривец в ранния следобед. Посрещна ни послушница Донка, която в двата дни на нашия престои бе изцяло на наше разположение и показваше истинска сестринска любов и радост .

Вечерта дойде свещеник - ефимерий Светослав, който заедно с о.Иван и клиросният певец Марио Иванов отслужиха празнична вечерня и молитвен канон към Божията Майка.
След обща вечеря и духовни разговори в просторната столова се оттеглихме за почивка. Сутринта повечето от нас се озовахме рано в храма, готови за утринна служба и света Литургия, която бе изпълнена в съслужение от двамата свещеника. На клироса пяха Марио и Димитър певци – богослови от софийски храмове. Имаше и причастници, които се причастиха със светите Дарове. След кратък обяд отпътувахме за София, където пристигнахме в късния следобед. Отец Иван прочете благодарствена молитва за успешното благодатно пътуване. Така завърши поклонническото ни пътуване до Копривецкия монастир.

Слава Богу за всичко! Амин!