Архив на събития

Проповед на о.Иван в Неделя Втора от Великия пост – Св. Григорий Палама и преп. Отци, избити в манастира „Св. Сава” – 20.03.2011 г.

Боголюбиви християни, днес отбелязваме втората неделя на Великия пост. Изминаха 2 седмици от нашия велико постен подвиг, а остават още 5. Далече е празникът на нашето християнско Възкресение Христово.

Днес чухме за изцелението на един разслабен, парализиран човек от Господа нашего Иисуса Христа. Доста е поучителен този разказ. Наглед като че ли нищо особено, но погледната в дълбочина представлява, особено за нас, духовно и спасително, назидателно учение с това да проумеем, че няма кой да ни отърве от смъртта, освен нашия Господ Иисус Христос. Той е нашият избавител, покровител, помощник.

Когато страдаме телесно, болни сме , разслаблени, независимо от какви болести- леки, тежки – всички ние се обръщаме към лекар, което е съвсем разумно и логично наше поведение. Но, според Христа първо трябва да потърсим помощ от Него, защото Той е лекаря на лекарите. А след като призовем нашия Господ за помощ и изцеление, призоваваме и Неговата пречиста Майка по плът Пресвета Богородица. Това е паролата на християните – как да се избавят по –лесно и по-бързо от тежките болести и нещастия.

Днес ние чухме Кой може да прощава грехове, защото ние преди всичко търсим и чакаме нашето тяло да бъде здраво. Само че, Господ не признава нашата логика човешка. Той е определил ПЪРВО да се покаем за нашите грехове, които сме извършили - леки или тежки. Той да ни прости тези грехове, чрез покаяние и смирение, а после вече Негова воля дали да ни дарува здраве, изцеление от нашите болести.

Това е правилния път, който Той самия ни е показал и в днешното Евангелие. Когато четирима добри, вярващи хора в Него са спуснали през покрива на къщата(тогавашните къщи не са като нашите сега, те са имали някакви плочи по покрива, махат плочите, отваря едно пространство и от там спускат) с въже надолу, точно пред нозете Иисусови, макар че навсякъде е навалица, техния близък, разслабен човек. Но забележете – вярващ човек! Той ако не е бил вярващ в Господа, че ще го излекува, как ще каже „вземете ме и ме носете”. Ще каже : „Не искам”- и толкова. Както и днес на много болни хора - ние им казваме елате в храма, помолете се и ние ще се помолим, а те отказват. Има кой за мене да се грижи- казват. И не искат и да чуят за Господа Бога. И не искат и да влизат в Неговия дом.

Така, че тези петима души Христос ги е оценил като вярващи в Него, не в друг бог. И за това им казва направо:”Чедо, прощават ти се греховете”. А те са чакали да чуят – изцелявам те, стани и ходи. Само че, Христос, както ви казах, не признава нашата човешка логика. Той първо прощава греховете, каквито имаме, ако Го молим разбира се, ако вярваме в Него и тогава ни излекува от нашите болести.

Имало е там Негови идейни противници – книжници и фарисеи, лицемери, които като чули, че Той говори (за тях е обикновен човек) „чедо, прощават ти се греховете” възнегодували, възроптали и казали: „как може този да говори така, да прощава грехове. Нали знаем, че само Господ може прощава грехове”. Следователно още тогава те са казали:”Ти не си бог!”

Както и днес, като ви питат има ли Бог, вие отначало се чудете, какво да кажете. Но този въпрос не е точен в християнството, в Новия завет! Не има ли Бог, а вярваме ли в Иисус Христос като Син Божий и Бог! Това е днешното точно изпълнение, това което нашия Господ изиска от нас. Не да питат и вие да кажете, че има Бог, ама кой Бог! Вярваш ли в Иисус Христос като Син Божий? Това е нашето спасение. Друго няма за нас християните. Друг Бог ние не знаем, и не го почитаме, и не се покланяме на друг бог.

И кое е по-лесно да кажа, /макар че вие не ме признавате за Бог/:”Прощават ти се греховете или, стани, вземи си одъра и си върви. Но за да знаете, (помнете тези Христови многозначителни думи) че Син човечески има власт да прощава грехове ,, казва на разслабления , парализиран човек :Стани чедо, вземи си одъра и си ходи у дома””.

Ние също можем да изговаряме такива думи, можеш да си говориш колкото си искаш, но само Господ е Този, Който може да ти каже стани от постелката в болницата, или в къщи и си ходи където си искаш, бъди здрав. И лекарят не може да каже тези думи. Той може да се труди над тебе, над мене, да ни лекува, но в един момент казва : до тук съм аз. От тук нататък организма му ако оздравее, оживее, оцелее. А Господ Иисус Христос е Този, Който може да каже:”Стани, ходи си, бъди здрави живей в радост”. Те обаче останали безчувствени спрямо Иисуса и в този момент, след като виждат, че човека става и си върви, те не го признават за Бог.

А това, което не е писано, което мене ме удивлява, учудва и то във висока степен е това, че представете си -както сега вие сте застанали и някой тука с Божия помощ да оздравее и да си отива между вас, вие му правите шпалир и се чудете как така е станало, както аз го виждам по Божия милост. Този човек става, взема си постелката, с която е бил донесен и минава между навалицата. Той не хвърчи към тавана, покрива, от там да мине, а върви между навалицата. И тази навалица преди това е видяла как го спускат този нещастник от покрива. А сега върви между тях. Представете си какъв ефект е имало това нещо.
И не дай си Боже, и ние днес да останем безчувствени като книжниците тогава и да кажем: „А, то може да не се е случило, пък и да се е случили какво от това”.

Аз ви уверявам, че това което се е случило е удивително знамение на Сина Божий, Сина Човечески Иисуса Христа, Който първо му е простил греховете (защото и той като човек е имал грехове, които Бог е знаел) и поради вярата му му прощава греховете и след това му казва :”Стани, вземи си одъра и си ходи”.

Ето днешния ден – Неделя втора от Великия пост, как Господ ни уверява и ни пита – Вие вярвате ли в Мене? Всички вие, които сте тука сега особено, сте задължени сега, като взимате нафората да не си говорите, а като минавате покрай Него, покрай Света Богородица, на Него да признаете без глас: Господи, ние Те признаваме за Син Божи, Син Човечески. Бъди наш Покровител, Помощник.

И накрая искам да завърша с това, което е особено знаменателно от днешното Евангелие. Всички ние, които вярваме в Господа Иисуса Христа като Син Божий и Син Човечески биваме носени в едно носило от четиримата Евангелисти – ев.Матей, Марк, Лука и Иоан. Те са тази символична четворица, които ни носят с нашите немощи при нашия Спасител Господа Иисуса Христа. Казват: „Господи, ето тези го довеждаме при Тебе чрез нашите евангелия, те вярват в Тебе и биват запознати с Твоето учение”. И тогава Господ, като вижда как ние изпълняваме това, което е написано в Новия завет, светите Евангелия, ни благославя и ни спасява.

А от тук правя аз заключение – всички, които имате около вас болни хора, или вие сте болни – тежко, леко – от тук направете си собствено заключение как трябва вашия болен да бъде донесен в храма Божий. Ако не може, вие носите неговото име тук и ние започваме да се молим – било маслосвет, било друго нещо. Било тези имена, които вие записвате в Литургията и ги споменаваме за здраве и спасение на нашите души, на нашите покойници.

Вижте какво огромно значение има това! Чрез носилката носенето на самия болен човек, чрез имената, които ние свещениците ги споменаваме тук, се случва това, което днес се е случило не в Иерусалим, а в град Капернаум (на бълг. Градът на утешението) – най-любимия град на Иисус Христос в онова време, не Йерусалим, а Капернаум, където Той е извършил най-много чудеса. За това вие идвате, както тук го пише, в града на утешението, в църквата, в Капернаум, днешния Капернаум, Христовия град, Неговата църква Христова и с вяра в Него Той ще ви излекува.

Това е изводът от днешното Свето Литургийно евангелие от ев.Марк.

Нека Господ Бог наистина като ни вижда сега как сме в Неговия храм и ние, като Му се изповядваме, че Той е нашия Господ Бог да ни спасява и ни дарува вечен живот.
Амин!

20.03.2011 г.
София