Архив на събития

Преполовение – 21 май 2008 г.

Тропар, гл.8
Когато празникът се преполови, с води на благочестие
напой жадуващите ни души, защото към всички, Спасителю,
Си викнал: Който е жаден, да дойде при Мене и да пие;
Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе.

Един неповторим празник, който братството на Св. ап. Андрей от редица години почита, когато се преполовява Пасхата до Петдесетница. Той се явява винаги преди Неделята на Самарянката – тази, която ако пие от живата вода, никога не ще ожаднее.

Организирано или единично (по групи) поклонението на софиянци вече е утвърдена традиция. След двете Свети литургии в Асеновградския храм на Светото Благовещение всички с трепет очакваха уникалното събитие, да се съберат двете чудотворни икони на Пресв. Богородица в Бачковската света обител – от Асеновград и от Бачковската света обител и всички да излеят душите се пред нашата многомилостива майка, която ще гледа всички нас от двете икони (от две страни).

С това се обяснява и прекаленото бутане – всеки да е по-напред от другите – да я докосне, още когато я носят или да й се поклони и целуне най-напред.

След Водосвета (който се свързва и със Силоамския извор, когато Иисус Христос е говорил със самарянката за живата вода), извършен от дядо игумен заедно с всички братя от манастира и свещениците, дошли на поклонение - се поклонихме пред двете икони, вече поставени съвсем близко една до друга.

После, окуражени и от хубавото, слънчево и тихо време, тръгнахме към Аязмото и клувията. Бавно, бавно с приятни разговори около Светото писание о. Иван ни отведе до двете забележителни места – аязмото (пак да се свърже празника с извора на живата вода) която изцелява от много болести, но най-вече смисъла е да се умием духовно. После се отправихме към клувията и параклиса на Св. Архангел Михаил, наслаждавайки се на всичко зелено и свежо на всякъде! Колко приятно беше, когато по пътя сестри от Пазарджик, Ст.Загора, Пловдив се присъединяваха и заедно съпреживявахме цялото това събитие, този истински празник за нас, християните. Изпитвахме такава близост, сякаш винаги сме се познавали и никога не сме се разделяли.

Върнахме се пак така споделяйки различни мнения и събития, като о. Иван ни наставяше по време на целия път до аязмото и клувията и обратно.

Взехме накрая и от боб-курбана за благословение и се отправихме към автобуса. Пристигнахме в храм “Св. ап. Андрей Първозваний” надвечер и след благодарствената молитва всички се прибраха по домовете си, всеки отнасяйки преживяното от тези два дни!

Поживи Господи и догодина всички, които искат да се поклонят на Твоята пречиста майка пак на Преполовение! Амин.