Архив на събития

Въведение Богородично

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г., празникът „Въведение Богородично” в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Денят е посветен на семейството, младите хора и пътя им към храма и православната вяра. По времето на установяването му, денят бил неучебен. Започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали.
Празникът, е чудно надграждане на общия за всички православни християни празник Въведение Богородично, който е един от петте богородични празници на Православната църква и се чества на 21 ноември.

Бог благословил съпрузите Йоаким и Ана и след дълго бездетство им дал дъщеря. Молитвите на св. Ана се сбъднали и тя родила измоленото от Бога дете. Появяването на Св. Богородица на бял свят, е началото на реализацията на промислителния план на Бога. Мариам става майка на Самата Благост. Тя ражда Вечната Красота, затова стои над всяко друго благо в естествения и свръхестествения свят.

Разказът за днешния празник започва с това как Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещенник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднъж в годината само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали в Назарет.

Мариям живяла при храма. Там имало и други млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38).

Св. Дева била възпитана в благочестие, познавала Св. Писание и разбирала от ръкоделия. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се подготвила за своето високо назначение. Църквата я нарича Прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. "Дух Светий" - говори свещената песен - осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна".
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която момичетата напускали храма, тя изказала своето желание - да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава я сгодили за Йосиф Обручник. Той станал неин покровител и уважавал обета и за безбрачие.

Иконата "Въведение на Божията майка" представя тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма.

Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. На този ден родители и учители водят децата в храма. Семейното ходене на църква днес е своеобразно повторение на влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към техните деца. Представени на Бога, те ще растат в благочестие пред Него и в послушание към родителите си, чистотата на нравите ще бъде принцип в живота им, за слава на Твореца.

Човешкият род, има уникално служение. Той е партньор на Бога и създава тяло, подрежда разум и обгрижва душите на децата си, в които обитава диханието на Бога.
Битие [1:28] И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.

Това е договор за съработничество, което дължим на уникалната си способност да мислим и да взимаме решения. Бог ни поверява част от Себе си и ние ставаме в едно и също време Негови деца и съродители на бъдещето. Това е нашият, човешки начин, да постигнем безсмъртие, единствено възможният в битието.

Колкото по-достъпен става света, колкото по-съвършенни са технологиите родени от разума, даден ни от Бога, толкова по-трудно и отговорно е нашето служение. Земята, дадена ни за управление, днес можем да облетим със самолет за няколко часа. Виждаме родната си планета от космоса, през очите на множество камери и това трябва да ни прави по-отговорни за всичко, което се случва на нея. Бъдещето на космическия кораб на който пътуваме през творението е в нашите ръце, защото именно ние сме отговорни за човеците, които ще живеят след нас.

Чистото легло, храната и най-съвременната техника, няма да изпълнят нашите задължения към следващите поколения. Семейството, дава на децата първоначалната представа за света, за общуването между хората. То ги подготвя за живот в обществото. Естественият нравствен закон, който е част от човешката опитност не е достатъчен. Той е неотменим, той действа независимо от нашето желание, но не е нужно още.
Като най-близки до душата на своето дете, родителите са тези, които трябва да се погрижат, тя да бъде добре подредена. Те са тези, които ще го запознаят с неговия невидим, но всемогъщ родител.

Светото Кръщение на Православната Църква, е началото, представянето на новия живот пред Бога. С него, родители и дете търсят, пожелават и получават благодадта на Създателя. Задължение на рродителите, е да нахранят бъдещето на човешкия род с богопознание, единствената за душите на потомците им храна.

Ветровете на живота, ще предложат на децата добро и зло, а те трябва да могат да отделят едното от другото. Възпитаването в християнската нравственост и добродетели, ще им дадат възможност за правилна преценка. Те ще знаят, как да се зарадват на доброто, как да противостоят на лошото. Ако умеят да си извеждат поуки от случващото се, ще им бъде по-лесно при следващото премеждие. Трудно е да бъдеш човек, но не е невъзможно.

Имаме и пример, Пресветата Дева и нейния син по плът Иисус Христос, който предлага нов път на цялото човечество. Преди служението и смъртта на кръста, има три десетилетия през които, Иисус е дете на една необикновенна майка. Подобно на изкачените от нея петнайсет стъпала към входа на Иерусалимския храм, Мариам изгражда светогледа на своя син, подрежда душата му. Резултатът от усилието, е виден не само от служението на Господ Иисус Христос сред хората не само от обучените в благовестието ученици.

В общуването си със своя Отец, Спасителя почти дословно повтаря думите на своята майка написани от евангелист Матей:

Мт. [1:38] Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

В Мар. 14:35,36 четем:
[14:35] И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;
[14:36] и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.

И в двата случая, текстът показва способност за общуване между човек и Бог.

Майка и син, отговарят по един и същ начин, като съзнават мястото си в промисъла на Твореца. В същото време, у читателя на свещенния текст не остава и миг съмнение, чия е последната воля. И двамата, познават устройствените правила и реда в творението. Това е дала майката Мариам на своя небесен син. Тя подрежда Неговата душа и я прави чиста като своята. Това е вратата, която прави възможно Неговото служение.

Така става възможно прозрението на майката на обновеното човечество Дева Мария:

Лука [1:46] И рече Мариам: душата ми величае Господа,
[1:47] и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
[1:48] задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;

Бъдете добри и щастливи. Не отказвайте на децата си най-ценното, което можете да им дадете, възможността да познават своя небесен Отец.

Бог с вас.

Цветанка Абаджиева

11.11.2009 г.
София