Архив на събития

25.09.2010 - Бдение в чест и памет на успението на св. ап. и ев. Йоан Богослов

„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше словото”.

Така започва боговдъхновеното евангелие на св.ап. и ев. Йоан Богослов, най-любимият ученик на Господа Иисуса Христа. Неговият най-съвършен ученик, който Го е обичал също и Му е останал най-верен, следвайки Го неотлъчно чак до Кръста на Голгота, без да се страхува и да го изоставя, както са постъпили останалите апостоли.

С тези уводни думи започна словото си и о. Иван, давайки начало на бдението, което е по програма тази година. После разказа на богомолците на кратко житието на светеца, неговият произход е от дъщерята на св.Йосиф Обручник, Саломия и баща Заведей.

Евангелието на св. ап. и ев. Йоан Богослов е четвъртото, най-възвишеното, най-извисеното. Затова и самият евангелист се изобразява като орел, птицата, която лети високо в небето, което олицитворява и неговата извисеност към Бога. От това евангелие се четат откъси всеки ден от Пасха до Петдесетница.

Св.ев.Йоан е очевидец на всички Божии тайни – на Преображението Господне на Тавор, при всичките Му чудеса. Бил е в Гетсиманската градина при залавянето на нашия Господ и не се е страхувал, защото там където има вяра и любов божествена не може да има страх.

И о.Иван продължи с това, че смъртта на всички ХРИСТОВИ ученици е мъченическа, макар че и другите са били добри ученици . Изключение прави св.Йоан Богослов, който е издържал изпита си на Кръста при Голгота. Страдал и съчувствал, както на самия Иисус, така и на майка Му. Затова и получава синовството - Иисус казва на майка Си: „жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си" (Йоан 19:26-27). И той се отнасял към нея синовно, като към своя майка и й служел до славното й успение, като е вървял с палмовата клонка най-отпред на погребалното шествие.

Освен четвъртото Евенгелие и Откровението, св. Йоан е написал още три послания, в които също се чувства дух на кротост и пламенна, истинска любов към Бога и ближните. Още дух на чистота девствена, с които бил проникнат целия живот на светия апостол. Затова единствен е проникнал във възвишената тайна на християнската любов и е разкрил така пълно и убедително (в евангелието и в трите съборни послания) християнското учение за любовта към Бога и към ближния. „Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога и всякой, който люби, е роден от Бога...... който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов" (1 Йоан. 4:7-8).

Отец Иван обърна специално внимание на всички присъстващи на поставените икони върху средния аналой - Пресв. Богородица с Иисус Христос и иконата на св.ап. и ев.Йоан Богослов:
„ Ето я съвършената любов! Тримата събрани в близост, /в двете икони/ които са се обичали най-много и най-много обичат всички с истинска Божия любов! И само заради това трябва утре храмовете да са пълни с хора, които да отдадат почитта си към най-възлюбления Божий ученик! И заради осиновлението, което сме получили чрез него на Кръста.”

След успението на Пресв.Богородица св.ев.Йоан Богослов се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия, Ефес.
Римският император Домициан, след като се отказал да го изтезава заради безсилието си на му навреди/не могъл да го отрови заради изобразеното от св.Йоан кръстно знамение/ изпратил го на заточение на остров Патмос, разположен близо до бреговете на Мала Азия.

Окован във вериги, апостолът пътувал с кораб за острова. Претърпял корабокрушение и 40 дни и нощи бил в студената морска вода, но по Божий промисъл останал жив и вълните са го изхвърлили на брега, когато го забелязва ученикът му Прохор. Много чудеса е извършил там, /против мъгьосници , езичници и еретици/ и по този начин спасил много хора, като ги обрърнал към Христос. Толкова не желаел да общува с еретиците, /които не вярват, че Иисус Христос е Син Божий/ че предупреждавал своите ученици с думите:” Бягайте да бягаме, идва Керинт (голям еретик по това време) и къщата може да се срути и да ни затрупа”.

Заради боговдъхновеното си слово и чудесата, които е извършил, жителите искали да им остави спомен и по тяхна молба написал най-духовното, най-възвишеното Евангелие. Преди да започне да диктува на ученика си пребивава 3 дни в молитва, а Прохор е повален от силен гръм, което е знак за това, че Господ му се явява във видение, в откровение.

Когато усетил, че наближава смъртта помолил учениците си да му изкопаят гроб във кръстовидна форма и като го сложили вътре, помолил да го засипват с пръст.В пълно съзнание, прощавайки се със своите ученици бил на три пъти засипан и така се е възнесъл на небето. На третия ден гробът му бил разкопан и бил празен. За това никъде няма негови мощи!

„Това е величието на човешката личност! Този, който е възлюбил Господа и е станал Апостолът на любовта, заслужава да бъде взет и да царува с Цар-Слави! Това е проявата на Божествената любов към св.ап.и ев. Йоан Богослов!” – завърши словото си о.Иван!

Службата започна о.Христо /от храм „Св.Дух”/с празнична вечерня, като паремиите бяха от първото послание на св.ап и ев. Йоан Богослов в негова чест. Полиелеи и величания, канони, утреня и накрая Св.Литургия огласяха храма цяла нощ.

Дано всички, които са удостоили с присъствието си празника по молитвите на св. ап. и ев. Йоан Богослов поне малко са очистили душите си!

Амин!