Архив на събития

Проповед на о.Иван в Неделя Месопусна – 27.02.2011 г.

Боголюбиви християни, днешната Неделя Месопусна отправя нашето съзнание към това, което предстои за всички човеци – било вярващи в Господа, било невярващи. Нарича се Страшния съд Христов, пред чийто съд на Цар Слави Иисус Христос всеки един от нас ще бъде подложен на отчет.

Ние го свързваме днес с прекратяването на месните произведения, които вече 57 дни няма да вкусим. Това са два месеца, за разлика от лекарите, които казват, че това не е възможно - организмът на човека /бил/ е подготвен за 20 дни да се лиши от месна храна.

Тук става въпрос не за храната, не за тялото, а за душите ни. Как ще застанем пред този нелицеприятен Христов съд? Темата е богата изключително, за това не е възможно в днешното време, което ми се полага, изцяло да я обхвана. Но ясно е едно – тук не става въпрос за философия, нито за богословие.

Въпросът е : Как ще се отнесем към всички малки Христови братя и сестри. Защо? Нека да бъде ясно. Христос е бил със Своята човешка природа един от най-бедните човеци, живели на този свят. Не е имал нито дом, нито къща, нито покъщнина, нито заплати, нито професия някаква. Нищо е нямал материално на този свят като Син Човечески. За това Той говори за бедните Негови братя, не наши братя, Негови братя. И то най-малките Негови братя, които са даже като ги гледаме смятаме какво ли правят тези същества на тази земя. Едва ли не те са излишни - за нас, за нашето общество. Така е мислил и един от големите убийци, разбойници Разбойников, от „Престъпление и наказание”. Видял една нищожна, някаква женица и казал: – Аз съм студент, аз съм философ. За какво е тя полезна на нашето общество и човечеството? И вдига брадвата и я посича. Тя е не полезна. Той /смята, че/ прави добро на човеците.

Така че, това което Христос е казал днес, „това което сте го сторили на един от тези мои малки братя , на Мене сте го сторили”. Защото и Аз съм бедняк със Своята човешка природа, когато бях между вас.
И от тук всеки от нас да си направи своя извод, заключение, в коя категория, в която днес Иисус изложи, сме ние. Дали при овците Христови или при козите, които на са Христови.

И това, което схванах, защото се стремя всичко да бъде в кратце – делбата е в това, че овците ще отидат на светлина, на светло място. А в лявата страна(не дай си Боже!) да сме ние. Трябва да се оплакваме, аз сам се оплаквам, ако отида там. Не само че са кози, които са вироглави и непослушни, макар че дават мляко, дават нещо, но нямат този характер. За това те са в тъмнина. Разберете – първата делба е светлина и тъмнина. Къде искаш да живееш ти, който все още си тук на земята.

И Христос е толкова човеколюбив, че е дал възможност и всички ние като грешници докато сме на тая земя, Негов дом (Той нарича дом Свой не само храмът, но и целия свят е дом Божий, създание, които ние сме, човеците, които ще живеем и след нашата смърт - било отдясно с овцете, било наляво с козите).

И особено за това, където става въпрос за гладен, жаден, гол и т.н.Тук не става въпрос само за помагане, с милосърдие на човеци немощни. Има друг по –висш духовен смисъл, а именно когато видиш, че той е гол, бос и нищо не разбира от словото Божие да съумееш по някакъв начин да му внушиш, че има Господ, Създателят на този свят, има Властелин на този свят. И ти не бива да пренебрегваш Неговите спасителни заповеди. Да храниш Неговите, Христови братя, тези, които не знаят нищо от словото Божие.

Вие примерно, колко време тази седмица четохте Словото Божие? Как ще изпълнявате закона Христов, когато не четете Неговото не само учение, Неговата новозаветна заповед, 9-те блаженства – блажени тези, тези, тези...

Влез сам в този бедняк, не само телом, но и духом и го въведи в Царството небесно. Така ще го споходиш като болен, нещастен, който нищо не разбира от слово Божие. Нищо не знае – Що е това Нов завет, що е това Царството небесно? И тогава ще помогнеш на този затворник, който е в тъмница, понеже той е в тъмнина, духовна тъмнина, в мрачно тяло. Цитирам:”в мрачно тяло”. И го просвети като със светлина с твоето наставление. Както сега аз в случая изпълнявам това, което Господ е наредил. И не си губим времето сега.

И накрая не само да му помогнеш с любовта, която е закон на законите, свръзката на съвършенството в Христа Господа да обичаш - и Господа, и ближните и враговете си, но и духовно да го възлюбиш и ако е възможно да се спаси. Защото ето ви едно християнско заключение. Човекът е съставен от две части – душа и тяло. И ти с делата на любовта трябва да извършваш това двояко и да помагаш ако е болен, гол, гладен, и т.н., но и да го храниш духовно.

И тези, които много знаят в богословието, в християнството нека да не се възгордяват, защото всичко не може да знаят. И затова нека не се възгордяваме, ние, които знаем, които можем, които ние (свещениците) постоянно сме в храма Господен. Наша задача е вас да храним и накрая, ако Господ благослови, да ни приеме в Своето Царство небесно като Негови служители, макар и недостойни.

Ето един добър изказ:”Господ не е отмъстител” – цитирам: „не е очистител, наказващ обвинител, съдия за щяло и не щяло. Той е човеколюбивият Владика наш, Бого-Човек”.

Преди години казах на нашите християни: „Често изговаряйте думата БОГО-ЧОВЕК ИИСУС ХРИСТОС. Не само Иисус Христос. Бого-Човекът Иисус Христос. Това е най-точният Му термин, изказ, що е това Син Божи, Син Човечески. Бого – Човек, Който всичко прощава заради една покайна сълза. Една сълзичка да види у вас – прощава! Една съкрушена душа, която от нас тука сега се яви пред Него. Чаша вода, Той е казал, дори чаша студена вода, не топла вода, чаша студена вода ако дадеш и това е голям разкош за тебе в Царството небесно. Една трохичка да дадеш на някого.... Както снощи, тъкмо бяхме заключили всичко, към шест и половина и идва една женица, която идва редовно тука и вика:”Отче, гладна съм. Дайте ми храна” .Намерихме две неща, дадохме й. Тя благодари. „Благодаря, отче, благодаря, благодаря”. Защо идва тук? Защото знае, че беше Задушница и се раздава храна....

И да покажеш именно към тия, отритнатите от обществото, унижените, онеправданите, че си християнин, че си с Иисус Христос и че не признаваш такива раздели на добър човек и лош човек.
Щом е човек -е Божие създание и живее в Божия дом- тази земя.

Наш съпътник е Христос Бог в цялата ни житейска борба, която тепърва за нас предстои през следващите два месеца. Ей, това са два месеца на тежка, изнурителна борба, не срещу Христос Господ, а с Негова помощ срещу сатаната, който иска да ни прегази.
Той е с нас през целия ни живот, Който ни съпътства и в смъртта и да ни възкреси за вечен живот.

Ето сега ще ви илюстрирам за тази седмица какво означава да сме съпътници с Христа.
Мнозина не прозират що е тази седмица до Сирната неделя, до Прошка, когато вече не се позволява месна храна, а само млечна – риба яйца, и т.н.
Чуйте сега, с него искам да завърша. Но да знаете какво означава да сме заедно с Христа.

Тази седмица е специално наредена от Църквата Христова от векове насам да бъдем съпричастни със страданията Христови. Мнозина не обръщат внимание толкова години. Когато ми се падне на мене тази седмица всяка сутрин след Литургията държа слово, не заради това само да се държи слово, а да се покаже тези дълги пространни Евангелия, които се четат всеки ден тази седмица без сряда и петък, когато няма Литургия. В петък защо няма Литургия? Още в сряда няма, и в петък и то пише:” В сряда и петък през сирната седмица не се извършва Литургия”, за това няма и Евангелия. Знаете ли защо? Защото започваме от утре да разглеждаме Евангелията за Христовите страдания и Неговото извисяване на Кръста в петък. Ето как завършва в четвъртък Евангелието:
„32. Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
33. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и
злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
34. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.
...................... ............
44. Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
45. и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
46. Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. ”
Това се чете сега в четвъртък, не на разпети петък. Сега в четвъртък и петък, за това няма Литургия, защото Христо е разпънат. Не може да има Литургия. Както на разпети петък няма Литургия никога. И няма и да има.
И ето аз приканвам всички причастници, които се гласят да се причестяват на Тодоровден или Православна неделя, да не пропускат тази възможност. Едно е да постиш една седмица без някаква храна, може и въобще да не ядеш нищо. Не си още годен за Свето Причастие. А особено тези, които на Тодоров ден и на Православна неделя се готвят да се причестят, то е техен избор, тяхно право. Още от утре трябва да започнат не да постят, а да взимат съучастие в Христовите страдания и да Го почетат в четвъртък, когато се чете Евангелието, особено в петък - когато няма Евангелие, но не е без служба, а е великопостна служба. В сряда сутрин и в петък сутрин е велико постно богослужение. А Великият пост не е почнал.
Така че, това е моето наставление, което за първи път го казвам. Да знаете какво ни предстои през тази седмица. Иисус да бъде изправен на Кръста на Своето разпятие и да издъхне. Нищо, че ядем млечна, блажна храна. Храната си е храна. Ние говорим за духа. За това ви предлагам да внимавате от днеска, когато до довечера приключваме с месната храна да знаем, че то затова е направено от утре да не се яде месо, защото трябва да вземем отношение, съучастие в Христовото издигане на Разпятието. Неговата Голготска саможертва и то от любов, знайте това нещо. Всички евреи са Го наричали разбойник, лъжец, измамник и за това са Го повесили на Кръст. А Той го е сторил това от любов към нас – Неговите малки братя и сестри.
Прочее, още от сега, понеже не всички ще дойдете в четвъртък и петък, от сега аз заставам пред Разпятието и от ваше и мое име Му изказвам най-сърдечна благодарност, че това Той го е направил за да ни спаси, а не за да ни погуби. Амин!

27.02.2011 г.
София