Архив на събития

„Кресту Твоему покланяемся, Владико, и светое Воскресение Твое, славим!” -
дописка от бдение срещу Неделя Кръстопоклонна

На 26 март 2011г. вечерта срещу Трета неделя от Великия пост – КРЪСТОПОКЛОННА- о.Иван от храм „Св.ап.Андрей Първозваний” събра за отдавна планирано бдение множество богомолци. Така както Църквата повелява в средопостница християните, тръгнали в подвига на Великия пост да бъдат укрепени с непобедимата сила на Кръста Христов, спомняйки си за Христовите доброволни страдания!

Такива са били сигурно и съображенията на о.Иван – всички, които вземат участие в бдението да почерпят сили в борбата с унинието, изкушенията, съблазните.

Бдението започна с уводно слово - призив на о.Иван към всички присъстващи – за поклонение, похвала и благодарност към Кръста Христов, като на края този призив завърши с молитва към Животворящия Кръст.
А самото бдение протече по утвърден и установен ред – целия денонощен богослужебен кръг, като завършва със Света Василиева литургия (в случая) и които са се подготвили надлежно приемат Тялото и Кръвта Христови, с което се осъществява тяхното действително общение с Бога.
Характерното за това бдение бе, че имаше доста ревностни млади хора, които следяха части от службата чрез донесените от тях книги и по т.н. активно участваха в нея.

А св.Андрей бе призовал богомолци не само от всички квартали на София, но и от Своге, Церово и други места. Като истинска духовна радост за всички бе присъствието на младия йеромонах Максим от Видинска епархия, с който дойдоха и все така ревностните по Бога семинаристи, един от тях бе от Сърбия. Имаше и една мирянка от Кишинев, бесарабска българка. И тя чула за бдението, оставила внуците на родителите им и побързала да се присъедини и отдаде почит още през нощта срещу празника на Светия Кръст Господен.
Така молитвата беше наистина съборна, което е най-голямата сила на православната Църква.
Пеенето на клира бе на висота. Певците Марио и Павлин и момчетата от семинарията изпълниха цялото последование, като имаше и два канона, чието изпълнение също допринесе за по-достойното поклонение на Кръста.

Самият Кръст бе изваден от Олтара по време на утренята и след като всички се поклониха бе пак прибран, за да може и по време на сутрешната неделна Св.Литургия пак да бъде изнесен за общо целувание и поклонение, което трае цяла седмица – прибира се в петък.

В силата на Кръста е била убедена и св.Елена. За това е хвърляла безброй пари на отчаяните работници докато го намерят и изкопаят, за което ние, днешните християни, трябва да сме й благодарни, че ни е дала това оръжие на непобедимост! Но всичко е станало и става с любвеобилното Божие БЛАГОВОЛЕНИЕ!

Рано сутринта всички си тръгнаха по своя път, всеки със своите чувства и възприятия от изтеклата нощ.

„Божията благодат в храма чудно ме променя” - казва св.Йоан Кронщадски - и дано тези думи поне в минимална степен се отнасят и за всички, които са се поклонили на Кръста в Неделя Кръстопклонна в кой да е храм Господен, за леко и спасително носене на собствения им кръст.

„На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение, славим!”

Амин.

27.03.2011 г.
София