Архив на събития

Поклонническо пътуване до Клисурския манастир „Св.св.Кирил и Методий” край Берковица - 27.08.2011г.

На 27 август 2011г. група от 50 богомолци, предвождани от о.Иван, се отправихме на поклонническо пътуване до Клисурски манастир „Св.св.Кирил и Методий” край Берковица. Още с влизането си в двора на манастира бяхме възхитени от красиво поддържаните градини и сгради на манастирския комплекс. Църквата „Св.св.Кирил и Методий” издига бялата си сграда на висок хълм в средата на обширния двор. Безкрайна върволица от хора сноват по извитите пътеки към църквата. Множество кръщения се извършваха през целия ден на престоя ни.

Ефимерият о.Антим ни посреща и под клоните на високо дърво встрани от храма ни разказва историята на манастира.

Манастирът се намира на около 9 км от Берковица и е основан по време на II Българско Царство 1240 г. - периодът на културен и духовен подем за българите. Клисурският манастир е разположен край водите на река Врещица, под връх Тодорини кукли в Стара планина. В титул от тези времена манастирът се споменава под името Врещишки.

По време на първите години на османските нашествия, през 1396 г. манастирът е опожарен и разрушен. Безуспешни останали опитите на родолюбиви и боголюбиви българи да бъде отново въздигнат. Мястото запустяло, като само устното предание разказвало за духовното величие на светата обител.
През 17 в. тук се заселват шест монаси с намерение да възстановят величието на родната светиня. По време на кървавото потушаване на Чипровското въстание през 1688г. неколцина въстаници потърсили убежище в манастира, но са открити от турската потеря и са принудени да се укриват в дебрите на Стара планина. Монасите остават като духовни войни на своя пост в манастира понасяйки жестокостта на озверелите преследвачи. Отказали да предадат въстаниците, те биват жестоко избити и изгорени от турците на 100 м. от манастира. На мястото на кладата в последствие избликнал извор с лековита вода и израснали шест букови дървета. Водите на това аязмо са много лековити и до днес, по силата на вярата и чистата молитва на всеки, даряват изцеление и облекчение. След тези кървави събития святото място отново запустява до 1867г. когато един духовен архимандрит Антим Дамянов от Берковица, замонашен в Лопушанския манастир, идва тук с намерението да възстанови светата обител. С парите от наследството си, получено от родителите си, той за кратко време възстановява манастира и основава монашеско братство. Духовният живот на манастира е възстановен и от тогава до днес не е секнал. Оттогава множество игумени с монасите са поддържали това огнище на православната вяра неугасимо. Отец Антим ни напомни колко важна е ролята на манастирите, чиято мисия е да свързват земята с небето. Божият промисъл е велик и щедър. Бог се грижи за нас и ние трябва да сме Му благодарни и да измолим от Него Неговата благодат, милост и щедрост. Бог да просветлява младите хора и да изпраща монаси, защото манастир без монаси е както кладенец без вода. Липсата на монаси затруднява и пресушава духовния живот, а това е гибелно за душите ни. Монашеството е гръбнакът на православието и монасите са светлината на света.

В момента манастирът е девически и тук се подвизават шест монахини дошли от Вардарска Македония с игумения Таисия. В манастира има иконописна работилница в която монахините изработват красиви икони. Тези икони са изложени за продажба в църквата.

27.08.2011 г.
София