Архив на събития

Бдение за св. Йоан Касиан Римлянин – в нощта на 28 февруари 2008 г.

Бдението, което по програма имахме за св.преподобен Йоан Касиан Римлянин на 28 февруари, започна както обикновено в 21:30 часа с вечерня, водена от о.Христо от столичния храм „Св. Дух”.След вечернята ставр.ик. Иван Касабов – предстоятел на храм „Св. ап. Андрей Първозваний” разказа житийни подробности на повече от 35 богомолци не само от София ( имаше сестри от Ловеч и Ихтиман), дошли да почетат паметта на св.Йоан, чиято памет се чества на 29.02, само на високосна година.

Св. Йоан Касиан е живял в края на IV в. и първата половина на V в., време в което духовното просвещение било най-вече разпространено на Изток. Поради развиващия се там силен подвижнически живот и стремейки се към духовен напредък, св. Йоан напуснал своето отечество и отишъл на Изток. Живял известно време в Скитската пустиня, а във Витлеем приел монашество; по-късно обиколил всички пустини и обители от Египет. След като напуснал Египет се отправил към Константинопол, където слушал св. Йоан Златоуст и бил сред неговите възторжени почитатели и смели защитници през време на гонението срещу него (гонението срещу св. Йоан Златоуст). След известно време когато св.Йоан Златоуст бил заточен, преподобния Йоан Касиан се преселил в Галия (Франция) в гр.Марсилия и пръв въвел в тази страна монашески общежителен живот по примера на Изтока.Така продължил своя подвижнически живот по египетски образец и прославяйки се със светостта на живота си и с учителска мъдрост бил посветен за свещеник.Около него се събрали сподвижници, с които той основал манастири. В тези манастири бил въведен устав, който св. Йоан Касиан написал от духовния си опит на Изтока. Благоустрояването на тези манастири в новия дух и по новите правила, както и явните успехи на подвизаващите се в тях привлекли вниманието на множество йерарси и манастирски настоятели в Галия. Желаейки и те да въведат такива порядки, помолили св. Касиан да им напише манастирски устав и да обрисува самия дух на подвижничеството. Той с желание изпълнил тази молба, описвайки всичко в 12 книги постановления и 24 събеседвания.

Отец Иван подчерта, че св. Йоан Касиан е познавал в дълбочина Словото Божие, като го изучавал постепенно и е стигнал до степен на съвършенство. Също така не скри възхитата си от невероятно лекия, изящен, мелодичен и разбираем стил на писане на преподобния отец и даде напътствия за великия пост, възползвайки се от едно от неговите събеседвания - отричането от света. Има три вида отричане от света:

- първото е тогава, когато телесно изоставяме всички светски богатства и притежания;
- второто е това, при което напускаме по-предишните си нрави, пороци и страсти - както душевните, така и телесните;
- а третото е онова, при което, отделяйки ума си от всичко сегашно и видимо, ние съзерцаваме само бъдещето и желаем онова, което е невидимо. "Понеже видимото е временно, а невидимото - вечно" (2 Кор. 4:18); когато, напуснали със сърцето си този временен и видим дом, обърнем очите си и ума си към онзи дом, в който ще пребиваваме вечно; като на дело с живота си проповядваме онова, което е казал Апостола: "Нашето жилище е на небесата" (Фил. 3:20).

Отец Иван припомни, че отново настава време тази година да се възползваме от съветите на св.Йоан Касиан – да живеем духом и да не изпълняваме прищевките на плътта; да си поставим за цел непрестанната молитва, като измъчваме тялото си и съкрушаваме сърцето си (нестихващата молитва св.Йоан Касиан нарича духовна кула - откъсването от всичко земно); с Божията помощ да опитаме да се преборим с осемте страсти:
с чревоугодието, с блудния дух, с духа на сребролюбието, с духа на гнева, с духа на скръбта, с духа на унинието, с духа на тщеславието, с духа на гордостта;

Борбата с помислите, а чрез тях със злите духове, придружава всички други битки и ги надживява; борбата с всякакъв вид скърби -всичко това е описано достъпно за нас от св. Йоан Касиан (в “Добротолюбието”, т.II), за което неминуемо е изиграл и роля св. Йоан Златоуст като негов учител.

След словото на о.Иван имаше малка почивка и след полунощ бдението продължи с обикновена полунощница, утреня и Божествена св. Литургия до 5:30 сутринта. Рано сутринта, когато още слънцето не бе се показало, бодри бяха не само о.Иван и о.Христо, но и повечето, участвали в съборната молитва, защото в Божия дом умората не се чувства. За което не ни остава нищо друго, освен да благодарим на Бога и да помолим св. Йоан Касиан да се моли за нас немощните, особено през дните на предстоящата Великопостна четиридесетница! Амин.