Kупол на храма
Mозайка над входа на черквата
Добре дошли в официалния сайт на православен храм Св. ап. Андрей Първозваний
 
Iзглед на целия храм
 
Начало
Вие сте тук:
  Архив на събития
Архив  

Архив на събития

Поклонническо пътуване на братството при храм „Св.Ап.Андрей Първозваний” до Кремиковския манастир „Св. Георги" - 28.08.2011г.

На 28 август 2011г. – неделя около 30 души от храм „Св.Ап.Андрей Първозваний” посетихме Кремиковския манастир „Св. Георги". Поводът е, че на тази дата, преди 43 години, о.Иван е отслужил тук първата си света Литургия като свещеник и ефимерий на манастира. Тогава на този ден се е чествал големият празник на Божията Майка – Успение Богородично.

Тръгнахме рано и при пристигането си в манастира, в църквата „Покров Богородичен” още се служеше утринната служба. Отец Иван отслужи празничната света Литургия в съслужение с ефимерния свещеник о.Серафим. Няколко поклонници се причастиха, а след службата о.Серафим поздрави о.Иван с годишнината от неговото първо служение, а той пък на свой ред в словото си ни разказа за тези първи години на свещеническото си служение в манастира. Беше много вълнуващо и интересно, че можахме да чуем спомените на о.Иван от тези първи дни на неговото свещеническо служение. Бяхме много впечатлени от добрите промени извършени в църквата „Покров Богородичен” и в целия манастирски комплекс. Свещениците отслужиха водосвет, а след това се настанихме на откритите дървени маси с приказната гледка към Софийското поле и обядвахме всички заедно. Любезните домакини ни почерпиха многократно с кафе, чай, вода и шоколадови бонбони. В дух на братска обич и радост разговорът беше приятен и задушевен. Благодатната атмосфера на манастира и отслужената богослужба ни обгърна като деца в топла бащина прегръдка. Дали успяваме да благодарим Богу за всяка милост? Дали съзнаваме какво и колко много ни е дадено? Предполага се, че манастирът е от времето на Второто Българско Царство, когато София е била важен културен и духовен център. И ето толкова векове, та дори и до днес манастирът ни приютява и стопля душите ни обрулени от светски стремления, грижи и неволи. Можехме целия ден да прекараме в задушевен разговор, освежавани от лекия хладен ветрец под високите дървета и всред красивата природа пред незабравимата гледка, разкриваща в далечината низината приютила София - нашият град. Но имахме желание да се поклоним и помолим в построения наскоро параклис на св.Антоний Велики и в старинната църква „Св.Георги”. Искрена благодарност изпитахме за възможността да се поклоним и възпеем Великия Антоний – непостижимия пример за монашеско дръзновение, вяра и самоотричане в името на Бога.


Малката еднокорабна църква „Св. Георги" от 15в. е изумителна със своите стенописи, които дълги години бяха реставривани. Според специалистите църквата „Св. Георги" в Кремиковския манастир е от малкото цялостно реставрирани паметници на монументалната живопис от края на XV в. в българските земи. Стенописният ансамбъл на Кремиковската църква „Св. Георги" притежава висока художествена и историческа стойност. Дело на талантливи зографи, той се нарежда сред най-добрите образци на балканското монументално изкуство от поствизантийския период. Тези стенописи и изображения трогват и стоплят православното ни сърце, но е приятно и да знаем тази ласкава експертна оценка.

В резултат на експертен анализ са идентифицирани живописните персонажи, както и библейските и най-вече евангелски сцени, които предоставяме на вашето внимание.

В наоса стенописите от свода не са запазени. В конхата на апсидата е изобразена Богородица Ширшая небес с бюст на благославящия Xристос Емануил. Под нея е изписан фриз от медальони с допоясни образи на светци. Това са св. Спиридон Тримитунтски, св. Ахил архиепископ Лариски, св. Герман - патриарх Български, св. Климент Охридски и още двама, чието идентифициране не е сигурно. Под тях е разположена сцената Мелисмос или Поклонение на жертвата. Младенецът Xристос е изобразен като жертва върху олтарната трапеза. От двете страни са представени по един ангел, с червени крила и рипиди и по двама църковни отци с разтворени свитъци - сред тях са литургистите св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики, а имената на другите двама не са запазени. Сцената се разгръща в долните регистри на северната и южната стена в олтара с образите на св. Кирил Александрийски и св. Григорий Нисийски, обърнати на изток и държащи разгънати свитъци. Върху северната стена, както е обичайно, в първия регистър е представена сцената Видението на св. Петър Александрийски. От двете страни на апсидата своето традиционно място заема сцената Благовещение. В арката над нея зографите са разположили композицията Петдесетница, в която са включили само фигурите на апостолите. В протезисната ниша виждаме образа на архидякон Стефан. Стенописната програма на олтарното пространство завършва с фриз от допоясни изображения в медальони на: римския папа св. Силвестър, Александрийския патриарх св. Йоан Милостиви, Антиохийския епископ св. Игнатий Богоносец, Смирненския епископ Поликарп, неизвестен светец и св. Xаритон.

В наоса както обикновено се разгръщат сцени от живота на Xристос, според евангелския цикъл. Началото е поставено в източния край на южната стена с Рождество Xристово. В западна посока следват сцените Сретение Господне, Възкресение Лазарово, Влизане Йерусалим, Тайната вечеря и Умиване на нозете. Върху западната стена цикълът, в който се смесват Празниците и Страстите, продължава с Предателството на Юда и Отричането на Петър, разположени от двете страни на Успение Богородично. На северната стена са представени сцените Съдът на Пилат, Поруганието, Пътят към Голгота, Разпятие, Сваляне от кръста, Оплакване, Жените мироносици на гроба и Слизане в ада.

По надолу следва фриз от изображения на светци в медальони. Под тях е разположен регистърът със светци в цял ръст. До олтарната преграда, на южната стена, в пластична арка е изобразен патрона на църквата св. Георги на бял кон. След това са представени светците-лечители Козма и Дамян и сцената Причестяването на Мария Египетска - частично запазена. На западната стена, отляво на вратата, обичайното си място на пазител на храма заема архангел Михаил. От другата страна на вратата са изобразени св. Константин и Елена, чиито образи са особено пластични, живи и изразителни. На северната стена, регистърът продължава със светците-войни Меркурий, Теодор Тирон, Теодор Стратилат и Димитър. До тях са св. Николай Чудотворец и Дейсиса - моление.

Една от най-интересните стенописи в притвора е ктиторската композиция. Тя заема източната част на северната стена. В нея са представени образите на ктиторите: Местният феодал Радивой, поднасящ модел на храм, неговата жена, двете им деца, митрополит Калевит, приятелски прегърнат от св. Георги и над всички Иисус Xристос, приемащ акта на дарителството и застъпничеството. Тук е подчертано привилегированото положение на ктиторите. От техните облекла може да се приеме, че те принадлежали към един богат и знатен род. До фигурите на децата има два надписа, от които научаваме за едно тъжно събитие в семейството на ктиторите. Там са посочени месеца и годината на смъртта на децата - август 1493 г., както и техните имена Драгана и Тодор, починали вероятно по време на чумна епидемия. Върху източната стена на притвора са разположени 13 сцени от житийния цикъл на св. Георги. В патронната ниша, над входа е изписан образът на св. Георги на трон, триумфиращ над победения змей – човешкият враг. Изображението на свети Георги на трон е рядко срещано изображение по българските земи.

От светците в цял ръст в предверието са представени св. Евтимий Велики, св. Сава Освещенни, св. Арсений Велики, св. Онуфрий, св. Пахомий в разговор с ангела и др. Върху северната стена, точно срещу южния вход е изобразена голямата композиция от житието на Св. Георги спасяващ царската дъщеря. Между тази сцена и ктиторската композиция са образите на св. Илия и св. Йоан Кръстител, символизиращи връзката между Стария и Новия завет.

Средният регистър от южната, западната и северната стена на притвора е зает от сцените на Богородичния цикъл: Благовестта на Йоаким, Благовестта на Ана, Рождество Богородично, Милуването на Богородица, Първите стъпки, Изпиване на водата на успокоението. Като продължение на цикъла зографите са включили и сцени от детството на Xристос: фрагменти от Благовещение, Поклонението на влъхвите, Завръщането на влъхвите, Бягство в Египет и др. Особеност на Кремиковската църква е композицията Коледен химн, най-горе на западната стена, която не се среща сред нашите паметници.

Особено впечатление в живописта на Кремиковския храм прави разнообразието на декоративните фризове - изящни плетеници и флорални мотиви. Почти същите плетеници са използвани при украсата на известното Кремиковско евангелие, изготвено за манастира през 1497 г. по поръка на софийския митрополит Калевит.
Не беше достатъчен един ден, за да се насладим на цялото богатство на манастира, но бяхме доволни и благодарни за благодатния мир и покой, който отнесохме в душите си. Слава Богу за всичко!

28.08.2011 г.
София

 

    
За храма | За свещениците | Полезни връзки | Запитвания

Интернет сайт на православен храм "Св. ап. Андрей Първозваний" е създаден с благословението на Софийския епархийски съвет с протокол No 3/02.03.2007г.

© 2007 Правослваен храм "Св. ап. Андрей Първозваний"
Копирането на текстове и изображения от този сайт в други Интернет сайтове е разрешено при коректно посочване на първоизточника.