Архив на събития

Посещение в Ресиловския монастир

На 29 март – четвърта Неделя на Великия пост, в която Църквата почита богослужебно Свети Преподобни Йоан Лествичник, братството на храм Св.Апостол Андрей Първозваний посети Ресиловския монастир „Покров на Света Богородица”. Монастирът се намира в северозападното подножие на Рила планина, на около 1.5км югоизточно от село Ресилово.

Манастирските постройки се виждат отдалеч от пътя между курортното градче Сапарева баня и Дупница. Ресиловският манастир е основан през 1932г. и е обновен и разширен през 1995г., като строителните дейности все още продължават. Изграден е благолепен и красиво композиран манастирски комплекс с църква Покров Богородичен и параклис – крипта „Рождество Богородично”.

Монахините ни посрещнаха радушно, а ние се включихме в празничното богослужение, отслужено по манастирски устав. Отец Иван Касабов заедно с ефимерия, йеромонах Макарий отслужиха Василиева Света Литургия.

В края на богослужбата о.Иван изнесе слово, което започна с думите „Света Богородица да ни благослови и закриля под своя покров”. Света Богородица е стълбата на християните в света, която ги води към небето. Който обича и вярва в Света Богородица няма да загине. На страшния Христов Съд на нея разчитаме ние миряните да бъдем оправдани и спасени по Нейните свети молитви и застъпничество.

Отец Иван говори за неделното Свето Евангелие - Мрк.(9:17-31), от което се разбира, че няма по-голяма сила от молитвата и поста против злите духове и дяволски нападения. Злите бесове могат да бъдат изгонени само с молитва и пост. Защото, който пости, лесно издига ума си към Бога, а молитва, съчетана с пост, е много съкрушителна за дяволските сили. Затова винаги трябва да имаме тези две добродетели, молитвата и постът, които избавят човека от смърт. Бидейки нематериални злите духове не могат да се изгонят с материални езически средства, като огън и зловещи маски, а с молитва и пост.

Тъй като постът е време за размисъл върху духовното израстване, Църквата е поставила на вниманието на християните в четвъртата неделя от него книгата на Св. Йоан Лествичник. Миналата неделя Тя ни предложи да честваме и да се поклоним на светия Кръст Господен, за да ни каже: не се страхувайте от кръста на самоотвержението и саморазпъването. Сега предлага на нашето внимание „Лествицата” (стълбата), която възлиза до небето, дава ни и пример в лицето на нейния автор св.Йоан Лествичник. Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая", в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна "лествица", т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство. Поради книгата, която е написал, той е наречен "Лествичник". Лествицата създадена като ръководство за монашестващите е спасително ръководство и за живеещия в света християнин. Като първа степен на стълбата се поставя отричането от земните пристрастия, а на върха й се посочва съюза на трите добродетели - вярата, надеждата и любовта.

Да не отлагаме покаянието, защото сега е време за покаяние и добротворство, сега е време да изоставим преяждането, пиянството, блудството, гнева, завистта, грабежа и всяка неправда. Сега е време да обикнем поста, молитвата, чистотата, любовта, милостта, покаянието и изповедта, които са светло оръжие за християните.

Така и св.Йоан Лествичник е пребивавал в молитва и пост от 16 годишна възраст в Синайската пустиня. Подвизавал се е в безмълвие 40 години, а на 75 годишна възраст става игумен на Синайския монастир.

Накрая о.Иван разкри на всички повода поради, който сме в светата обител точно сега. След един месец игуменката, майка Мелания, навършва 70 години и в чест на нейния юбилей ние сме дошли да я поздравим. Майка Мелания е пребивавала 47 години в този монастир в молитва и труд, пеейки и славейки Бога и святата Му Майка Света Богородица - нейната небесна покровителка, под чиито покров изпълнява молитвеното си дело.

Нека сме щастливи и блажени, каза о.Иван, че не сме пропуснали да изразим нашето преклонение пред нея за монашеския й подвиг и молитвен живот в прослава на Бога от най-ранна младост до днес. Защото монасите живеят в светлината на ангелите, а миряните в светлината на монашестващите.