Кратка
история на храм-паметник "Св.Ап. Андрей Първозваний"
Една продължаваща традиция
Път на мощите на Свети Андрей
Орден "За вяра и вярност"
Кратка история на
храм-паметник "Св. апостол Андрей Първозваний"

Храм-паметник "Св. апостол Андрей Първозваний"
- София е построен през 1926 г. в памет и прослава на българските
опълченци, загинали за свободата на България. Той е не само
единственият в България храм, носещ името на първозвания
Христов апостол, но е и единственият, който е посветен на
героичните български войници, участвали в Руско-турската
освободителна война, Сръбско-българската война и Македоно-одринското
опълчение. Затова и всекидневно се споменават на богослуженията
в храма.
След Първата световна война, в 1925 г., Софийският митрополит
Стефан, бъдещият екзарх, благословил на най-високото място
в тогавашна София - кв.Банишора - да се построи храм-паметник
по случай 50-годишния юбилей от героичните шипченски боеве.
За целта Голямата софийска община отпуска безвъзмездно парцел
между улиците "Опълченска", "Странджа",
"Струга" и "Кавала" за строеж на величествен
храм. Възложено е на свещ. Василий Давидов от софийския
храм "Св. Николай Софийски" да създаде инициативен
комитет за построяването на този храм. В резултат на усилията
на този комитет през 1926 г. в края на определения за строеж
парцел е построен временен параклис с идеята, след като
се съберат достатъчно средства, да се построи истинският
голям храм-паметник.
На 13 декември 1926 г. викарият на Софийската митрополия,
Знеполски епископ Паисий (по-късно Врачански митрополит
и наместник на Светия Синод), заедно с протосингела архим.
Софроний, който впоследствие става Великотърновски митрополит,
полага антиминса на Светия престол и отслужва първата света
Литургия в храм "Св. Андрей Първозваний ".
За съжаление, поради започването на Втората световна война,
идеята на това място да се издигне величествен храм-паметник,
подобен на "Св. Александър Невски", не се осъществява.
"В един злокобен ден" според израза на блаженопочиналия
Български патриарх Кирил, през януари 1944 г., при бомбардировките
над София, върху параклиса пада самолетна бомба и го разрушава
до основи. По-късно свещ. Василий Попдимитров, тогавашен
председател на храма, успява за три години да построи върху
същите основи нов параклис. Възстановяването е завършено
през 1948 г. По Божи промисъл, точно в най-тежките за Църквата
ни години, след промяната на властта, настоятелството успява
да възстанови разрушения православен храм. Това е истинско
чудо за времето си.
След възтановяването на Българската патриаршия през 1953
Г., новоизбраният Български патриарх Кирил посещава на храмовия
празник храм "Св. ап. Андрей Първозваний". За
това посещение на патриарха има запазен паметен протокол
на църковното настоятелство. Тогава в своята реч, Българският
патриарх Кирил нарича храм "Св. aп. Андрей Първозваний"
"Храм-паметник на българското опълчение". Патриарх
Кирил горещо желаел да се разшири този малък параклис до
първоначалния му замисъл и тази негова мечта се осъществява
дотолкова, доколкото времето позволява. Няколко години преди
да почине, с негово благословение започва строежът на две
допълнителни странични крила и висока камбанария над притвора
на храма.
Междувременно, без официално отчуждаване, върху дарения
терен, са построени детска градина и районна пощенска станция,
с което възможността да се издигне нов, голям храм с прихрамов
комплекс е осуетена.
След този трикратен строеж на храм-паметник "Св. ап.
Андрей Първозваний" на 2 май 1972 г. храмът е тържествено
осветен от тогавашния викариен епископ на Софийска митрополия,
Левкийски епископ Партений. Тогава, през 1976 г., на 50
годишният юбилей от построяването на храма и при други случаи
епископ Партений говори от амвона за храма, носещ името
на Първозвания Христов апостол, като за "четвъртата
софийска катедрала" след "Св. София" по старшинство,
"Св. Александър Невски", като патриаршеска катедрала
и "Св. Неделя", като митрополитска катедрала.
През 2006 г. храмът отпразнува своя 80-годишен юбилей.
Голямото желание на предстоятеля на храма ставрофорен иконом
Иван Касабов е да се осъществи някой ден мечтата на неговите
предци и първоначалният замисъл на Св. Синод на БПЦ: да
се построи на това място величествен храм-паметник, посветен
на българското опълчение.
Бог да благослови благочестивите им намерения!
Една продължаваща
традиция
По инициатива на председателя на
храма отец Василий Попдимитров и с дейното участие на Величкия
епископ митрополит Андрей (по-късно Нюйоркски митрополит),
в 1935 г. към храм "Св. Андрей" се основава православно
християнско братство. От тогава всяка сряда започват да
се изнасят просветни братствени беседи, традиция, която
не е прекъсната до днес. Беседи се изнасят от предстоятеля
на храма ставрофорен иконом о. Иван Касабов и от гостуващи
на енорията преподаватели от Софийската духовна семинария
и Духовната академия. Гости в храма са били проф. д-р Тодор
Поптодоров, проф. д-р Димитър Пенов, проф. Антони Хубанчев,
проф. Николай Маджуров, ставроф. иконом Йоан Неделчев от
храм "Св. Седмочисленици", свещеноик. Йоан Карамихалев
и др.
В храм "Св. Андрей Първозваний"
се предлага богат избор от духовна литература не само на
големите православни издателства, но и брошури, икони и
др.материали, с цел постоянно да се повишава религиозната
просвета на енориашите, за да израстват всички по пътя на
благодатта и спасението.
В храма от 1976 г. ежедневно се отслужва св. Божествена
литургия. На всяко първо число от месеца се отслужва водосвет
за здраве и спасение, а от скоро след водосвета се чете
и акатистът, посветен на св. ап. Андрей.
Всеки четвъртък след редовното
богослужение се отслужва водосвет и се четат Киприяновите
молитви. А всеки петък след водосвет се чете акатист към
Св.Богородица Неизпиваема чаша за избавление от недъзите
на пиянството и наркоманията. С този акатист е свързано
дарение, което направи от името на Руската патриаршия (отец
Анатолий Берестов при посещението си в България): икона
с изображение на Св. Богородица Неизпиваема чаша, която
се съхранява в храма.
По предварително уточнена програма,
в началото на църковната година, ежемесечно в храма се отслужва
всенощно бдение срещу християнски празници, за чест и прослава
на Божиите угодници..
От 1970 г. към храма има църковен хор, който понастоящем
е смесен и наброява 20 певци и е с диригент г-жа Катя Мутафова.
Семинаристи от Софийската духовна семинария често украсяват
богослуженията с прекрасното си пеене. В храма, както е
било в древни времена, не само хорът и певците от клира
участват в богослужението, а и всички присъстващи богомолци,
които с един дух и едно сърце възгласят Господнята молитва
"Отче наш" и изповядват "Символа на вярата".
Християнското братство, ръководено
от ставроф. иконом Иван Касабов, редовно организира поклоннически
пътувания до манастири и селища из цяла България за богослужби,
като в последните години се осъществиха поклоннически пътувания
в съседните страни и Русия.
Храмът се радва на добро посещение
на богомолци не само от прилежащата към храма енория, но
и от цяла София и околните селища. Близостта на храма до
Централната софийска гара го прави достъпен за християни
от провинцията, които идват за изповед, причастие, да вземат
участие в акатистите, които се четат в храма, или да се
поклонят на мощите на св. Андрей Първозваний, на св. Параскева
Римлянка и на неизвестен светец или светица, които се покоят
там от няколко години и се изнасят за поклонение на всяка
неделна служба и на големите църковни празници.
По
сведения, дадени от ставр.ик. Иван Касабов – настоящ предстоятел
на храма
|