Задачата
на нашия живот - е да се съединим с Бога, а грехът
напълно препятствува това: затова избягвайте греха,
като страшен враг, като убиец на душата, защото без
Бога - е смърт, а не живот. Пък като разберем своето
назначение, непрестанно ще помним, че общият Владика
ни зове към съединение със Себе Си.
На християните особено е потребно да имат чисто сърце,
защото е нужно със сърдечните си очи да виждат Бога,
както Той си е - с Неговата любов към нас и с всички
Негови съвършенства, красотата на Ангелите, цялата
слава на Владичицата, красотата на Нейната душа и
Нейното величие, като Майка Божия, красотата на душата
на Божиите светии и тяхната любов към нас; трябва
да вижда как те съществуват самостоятелно; трябва
да вижда истините на християнската вяра със всички
нейни тайнства и да чувствува тяхното величие; трябва
да Вижда състоянието на своята душа, особено своите
грехове. А нечистото сърце, т.е. заетото с пристрастие
към земното, хранещо в себе си плътски похоти, похотта
на очите и житейска гордост, не може да вижда нищо
от това, което сме указали.
Непостижимо е, как Сам Христос се съединява с кръстното
знамение и му дава чудесна сила да прогонва страсти,
демони, и да успокоява възмутената душа. А също така
е непостижимо, как духът на Господа нашего Иисуса
Христа се съединява с хляба и виното, претворява го
в плът и кръв, и явно очиства нашата душа от грехове,
внасяйки в нея небесен мир и спокойствие, прави я
блага, кротка, смирена, пълна със сърдечна вяра и
упование. Това се обяснява отчасти с това, че навсякъде
е всемогъщият, творчески дух на Господа нашего Иисуса
Христа и навсякъде Той може даже да "зове несъществуващото,
като съществуващо"/Рим.4:17/, още повече от съществуващото
да направи друго съществуващо. А за да не помисли
маловерното сърце, че Кръстът или името Христово чудесно
действуват сами по себе си, а не чрез Христа, - тези
пък Кръст и име Христово не произвеждат чудо, когато
аз не виждам със сърдечните си очи или с вярата Христа
- Господа и не повярвам от сърце във всичко онова,
което Той е извършил заради нашето спасение.
Утренна молитва. Боже! Творче и Владико на света!
Погледни милостиво на Твоето създание, украсено по
Твоя божествен образ в тези утринни часове: да съживи,
да просвети Твоето око, по-светло и от слънчеви лъчи
моята тъмна душа и умъртвена от греха. Отнеми от мене
унинието и леността, но ми дарувай веселие и душевна
бодрост, та в радостта на моето сърце да прославя
Твоята благост, святост, Твоето безпределно величие,
безкрайните Твои съвършенства Всеки час и на всяко
място. Защото Ти си моят Творец и Владика на моя живот.
Господи, и на Тебе подобава слава от разумните Твои
създания на всеки час сега и всякога, и във всички
векове. Амин.
Отдайте, вие, молещите се, вашето сърце Богу, онова
по-любещото, по-искреното сърце, с което вие обичате
своите деца, родители, благодетели, приятели, в което
вие усещате сладостта на непритворната, чиста любов.
Понякога, в продължителната молитва само няколко молитви
биват истински угодни Богу и представляват истинска
молитва и истинско служение Богу. Главното в молитвата
е - близостта на сърцето до Бога, засвидетелствувана
чрез сладостта в душата от Божието присъствие.
"Да бъде така, както Аз искам, а не както ти".
Ето какъв властен глас от Бога винаги чува нашата
душа, паднала в грях и желаеща да излезе от състоянието
на душевна греховна скръб. Да бъде така както Аз искам:
или принеси съразмерно на греха покаяние от дълбочината
на сърцето и се върни в пътя на живота, посочен от
Мене, или носи съответствуващо на греха наказание,
определено от Моето правосъдие: иначе твоят грях ще
те мъчи, като отклонение от Моите закони. И нашата
душа само тогава ще Вкуси покой, когато действително
принесе от дълбочината на сърцето си съответствуващо
на греха разкаяние, или пък ще понесе дължимото от
Бога наказание. О, всесилна и всесправедлива власт
на нашия Бог, невидимо управляваща невидимите наши
души, всяческа слава на Тебе! Слава Тебе, Боже, Спасителю
наш! Да бъде Твоята воля над нас!
Това. което е особено важно и съставлява живота на
някое същество, него Творецът е положил, скрил далеч
в дълбочина, вътре в това същество: това ние Виждаме
навсякъде. Така и в човека: душата се намира в самата
среда на неговото същество - в сърцето, поради което
и често се нарича душата - сърце, а сърцето - душа.
"И отпадна в мене духът ми и онемя в мене сърцето
ми" Пс. 142."Сърце чисто създай в мене,
Боже, и правия дух обнови Вътре в мене" Пс. 50.
Нашият Бог е Бог на милости и щедрости, и човеколюбие
Пс. 102, а не Бог на мъчение и наказание. Мъченията
- са плодове на нашите грехове и на безплътните отстъпници
от Бога. Затова, ако ти скърбиш сърдечно, обвинявай
за това единствено греха и дявола, а най-добре себе
си, защото и дяволът не ще ти причини никакво зло,
ако не намери в тебе нищо, към което би могъл да се
присламчи.
Когато пристъпваш да се молиш на Царица Богородица,
преди молитвата бъди твърдо уверен, че ти не ще си
отидеш от Нея, докато не получиш милост. Така да се
мисли и така да бъдеш уверен относно Нея - е достойно
и праведно. Тя е всемилостивата Майка на всемилостивия
Бог - Слово и за нейните милости, безброй велики и
безчислени, възгласяват Всички векове и всички християнски
църкви: Тя точно е "бездна от благости и щедрости",
както се казва за нея в канона Одигитрия (Пътеводителка)
Затова да се пристъпва към Нея в молитва без такава
увереност би Било неразумно и дръзко, а със съмнение
би се оскърбила Нейната благост, както се оскърбява
Божията благост, когато пристъпват в молитва към Бога
и не се надяват да получат от Него просимото. Как
бързат за благодеяние към някой висок и богат човек,
чиято милост всички познават, който е доказвал своята
благосклонност от безбройни опити? Обикновено с най-спокойна
увереност и надежда да получат от него, каквото желаят.
Така трябва и в молитвата да не се съмняваш, да не
малодушеетвуваш.
Какво значи чисто сърце - кротко, смирено, нелукаво.
простичко, доверчиво, нелъжливо, неподозрително, незлобно.
добро, безкористно, независтливо, непрелюбодейно.
Душо моя! помни своето небесно достойнство и не се
възмущавай поради тленни и нищожни неща. Уважавай
и в другите човеци небесното тяхно достойнство и.
поради нещо тленно, не дръзвай да ги оскърбяваш, или
да ги ненавиждаш. Със всичка сила възлюби духовното
и небесното, и презирай материалното, земното.
Не унивай, борейки се с безплътните врагове, но в
самата скръб и притеснение прославяй Господа. Който
те е удостоил заради Него да търпиш борба с коварния
змей и заради Него да си уязвяван всеки час; понеже,
ако ти не беше започнал да живееш благочестиво и да
се напрягаш да се съединиш с Бога. то врагът и не
би те нападал, и не би те мъчил.
Слава Тебе Спасителю. Сила всемогъща! Слава Тебе Спасителю.
Сила вездесъща! Слава Тебе. Утроба преблагосърдечна!
Слава Тебе. Слух вечнооткликващ се за чуване молитвата
на мене окаяния, за да ме помилва и спаси от моите
грехове! Слава Тебе. най-светли Очи, винаги гледащи
на мен любезно и разбиращи моята съкровенност! Слава
Тебе. Слава Тебе. Слава Тебе. Сладчайши Иисусе. Спасителю
мой!
Целият материален свят пред Бога е като нищо; единствено
духовните същества са като нещо, а именно: Ангели
и човеци. Само тези твари имат трайно битие, които
са близо до Бога, имат образ и подобие на Него, а
пък останалите твари, като сянка прехождат - самото
"небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да
преминат" /Мр. 13:31/
Постоянно трябва да помним, че дяволът непрестанно
се старае да замърси нашата душа с адски боклук, който
е твърде много у нас и който е твърде дребен и разнообразен.
И така, с вражда ли се затъмнява твоето сърдечно око,
с гордост ли, с нетърпение ли и с раздразнителност,
с желание за материално достояние за брата или за
себе си - разбирам скъперничество - с любостяжание
ли и сребролюбие, с немиролюбие ли и с обидни думи
към другите, с униние ли и отчаяние, със завист ли,
със съмнение ли, с маловерие ли или с неверие към
откритите истини, с тщеславие ли, с леност към молитва
ли и към всяко благо дело и въобще към делото на службата
- казвай в сърцето си, с твърда увереност думите:
това е дяволски боклук, това е адски мрак. При вяра
и надежда в Господа, при постоянно въздържане и внимаване
на себе си, е възможно, с Божия помощ, да се избегне
адския боклук и мрак. "Роденият от Бога пази
себе си и лукавият го не докосва" /Йоан5:18/.
Когато видиш в ближния недостатъци и страсти, моли
се за него; моли се за всеки, даже за своя враг.
Ближният - е равноправно на мен същество, същият човек,
какъвто съм аз, същият образ Божий: и както той е
същият, каквото съм аз, то аз трябва и да го обичам,
както обичам самия себе си. "Възлюби ближния,
като себе си" /Мт.22:39/ - трябва да го наглеждам,
както своята плът и кръв: да се обръщам с любов, кротко,
ласкаво, прощавайки му неговите грешки, както охотно
прощавам на себе си, както сам жадувам от другите
прощение или снизхождение към моите немощи. т.е. за
да не ги забелязват те, сякаш не ги е имало, или са
ги забелязали ласкаво, кротко, любезно, доброжелателно.
Когато у нас Христос е в сърцето, то ние биваме доволни
от всичко: и неудобството за нас е като най-доброто
удобство, и горчивото е - като сладко, и бедността
е, - като богатство, и глада е, - като ситостта, и
скръбта е - като радостта, а когато не е Христос в
сърцето, тогава човекът от нищо не е доволен, в нищо
не намира щастие: нито в здраве, нито в удобство,
нито в чинове и почести, нито в увеселения, нито в
богатите палати, нито в богато сервираната и отрупана
със всякакви ястия и напитки маса, нито в богатото
обличане, нито в нищо. Ах, как е необходим за човека
Христос, Жизнодавец и Спасител за нашите души! Как
е необходимо заради Христа, - заради това, щото Той
да се всели в нас - и да гладуваме, и да жадуваме,
и по-малко да спим, и по-просто да се обличаме, и
всичко да понасяме със спокоен, търпелив, незлобив
дух! Ловецът на нашите души - дяволът - всяка минута
лови нашите души, като ни уязвява с някакъв грях,
с някаква страст, като вкоренява по-усилно една или
друга греховна привичка, страст, като прави колкото
е възможно по-трудно спасението на душата, като предизвиква
нейното охлаждане към Бога, към светинята, към Църквата,
към вечността, към човечеството.
Какво ме успокоява в мислите и в сърцето ми, то нека
се предаде това писмено в памет за мен и за постоянния
покой на сърцето ми сред грижите и суетата на живота.
А пък какво е това? Това е - християнското, пълно
с живо упование и с чудна успокоителна сила изречение:
- всичко за мен е Господ. - Ето безценно съкровище!
Ето скъпоценност, с която можеш да бъдеш спокоен във
всяко състояние, с която можеш да бъдеш богат и в
бедността, и щедър при притежаване на богатство, и
любезен с хората; с което изречение и при съгрешаване.
не може да загубиш упование. „Всичко за мен е Господ”.
Той е моята вяра, моето упование, моята любов, моята
крепост, моята сила, моят мир, моята радост, моето
богатство, моята храна, моето питие, моето облекло,
моят живот - с една дума - Всичко мое. Така, човече,
всичко за теб е Господ, и ти бъди всичко за Господа.
А както цялото твое съкровище се заключава в сърцето
ти и във волята ти, и Бог изисква от теб твоето сърце,
казвайки: - Синко, дай ми сърцето си" /Прит.Сол.23:26/,
то за изпълняването на благата и съвършена Божия воля,
откажи се от изпълняването на своята развратена, страстна,
прелестна воля; недей да знаеш своята воля, а знай
само Божията воля, казвай: "не моята воля, но
да бъде Твоята воля.”
Бог изисква от теб твоето сърце, казвайки: - Синко,
дай ми сърцето си" /Прит.Сол.23:26/, то за изпълняването
на благата и съвършена Божия воля, откажи се от изпълняването
на своята развратена, страстна, прелестна воля; недей
да знаеш своята воля, а знай само Божията воля, казвай:
"не моята воля, но да бъде Твоята воля.”
|
"Когато
в сърцето ни е Христос, то ние биваме доволни от всичко:
и неудобството за нас е като най-добро удобство, и
горчивото е като сладко, и гладът е като ситост, и
скръбта е като радост; а когато Христа Го няма в сърцето,
тогава човек е недоволен от всичко, в нищо не намира
щастие: нито в здравето, нито в удобството, нито в
постовете и в почестите, нито в увеселенията, в нищо.
Ах, колко е необходим за човека Христос, Животодавецът
и Спасителят на нашите души! Колко е необходимо заради
Христа - заради това да се всели Той у нас -и да гладуваме,
и да сме жадни, и по-малко да спим, и по-просто да
се обличаме, и всичко да понасяме със спокоен, търпелив,
незлобив дух."
"Помни,
че човекът е велико мило същество за Бога, но това
велико създание след падането в грях е немощно създание,
подхърлено на хиляди слабости: обичай го, почитай
го, но и съвместно понасяй неговите немощи, слабости,
страсти, постъпки. "Възлюби ближния си"
- грешник грешника - "като себе си". "Немощите
на немощните носи и така ще изпълниш закона Христов"
Велики са тези слова: размисли за тях по-дълбоко.
Те значат същото, което думите на Господнята молитва:
"ние прощаваме на нашите длъжници".
"При все че Бог знае нашите
потребности, но молитвата е необходима за очистването
и просвещаването на нашата душа. Хубаво е да стоиш
на слънце: и е топло, и е светло; така е и при молитвите
пред Бога - нашето духовно Слънце; и се стопляш, и
се просвещаваш."
"Сърцето по своята природа е
леко, тънко, духовно, небесно - пази го; не го обременявай,
не го пресушавай, бъди крайно въздържан в храненето
и в пиенето и въобще в сърдечните удоволствия. Сърцето
е храм Божи."
"Душо моя! помни своето небесно
достойнство и не се възмущавай поради тленни и нищожни
неща. Уважавай и в другите човеци небесното тяхно
достойнство и поради нещо тленно, не дръзвай да ги
оскърбяваш, или да ги ненавиждаш. Със всичка сила
възлюби духовното и небесното, и презирай материалното,
земното."
Слова
от Св. Йоан Кронщадски |