Боголюбиви християни, след празника на Светлото Христово Възкресение днешната първа неделя е посветена на св.ап.Тома, за това се и нарича –Томина неделя. Но, само това ще спомена сега за св.Тома – “Тома, ти повярва, защото ме видя. Блажени са тези, които не са Ме видели, а са повярвали” в Него. Ето ние всичките днешни християни да благодарим, че не сме Го видели възкръснал, но вярваме в Него и сме готови да положим живота си за Него.За това и ние сме блажени, че и в днешното време, в 21 век оставаме верни, предани християни; Отдаваме слава Богу.
Но днес спирам вашето внимание на светицата, която тачим в църквата Христова на 04 май. Ден, в който една красива, извънредно красива, неземно красива млада жена се венчава с Бога Иисуса Христа по един своеобразен начин. Всички вие до вечерта прочетете нейното житие. Моята задача не е да ви чета житието. Вие го прочетете да почувствате каква личност е била днешната светица преподобната мъченица Пелагия, загинала за Христа на днешния ден 04 май преди 1620г. – 288г. след Рождество Христово. 1620 години!

Аз говоря за нея все едно че вчера съм я срещнал, или съм я видял и съм разговарял с нея. Толкова ми е близка на моето свещеническо съзнание! Колко години заедно с другата Пелагия, преподобна наша майка,( която я почитаме на 08.10) двете преди години ми легнаха на сърце и постоянно аз мисля за тях през цялата година. Споменавам ги, когато имам възможност, разбира се!

А днес, както снощи на нашата младоженка Мариана, която се венча, аз ще връча на св.Пелагия току що откъсната перуника от нашия двор и един гербер, който стоеше на Св.Престол, тържествено, като на младоженка Христова, невеста Христова.

Както снощи като отидоха младоженците в 6 часа вечерта (поканих ги в двора) половин час там бяха в нашия двор – младоженци, сватове, кумове,шафери, близки приятели бяха в двора. Снимаха се и накрая като видях как младоженката гледаше и се снимаше пред нашите цъфнали перуники ми стана така да се каже жално, отидох там, откъснах една перуника и тържествено пред всички й я връчих – тази наша андреевска, току що откъсната перуника, която младоженката през цялото време си я държеше и така се качи в леката кола и отидоха да тържествуват. Но аз им казах: - Само до един часа през нощта имате право да гуляете, да пиете, да танцувате, защото е срещу неделя! И младоженецът ми обеща. Каза:"Отче, до един часа всичко ще свърши".През нощта. Ето, такива чувства, които изпитвах снощи пред тази младоженка, която след като казвах “обручава се рабинята Божия или раба Божий” и след това “венчава се” - при всички мои възгласи “обручава се” и “венчава се” тя казваше “Амин”. Не се смущаваше пред своите приятели, събрали се, поканени на нейната сватба да казва “амин” след мен.И представете си свещеник и младоженка казват всеки път “амин”!

Ето така сега моите мисли се пренасят към тази днешна небесна младоженка Христова, Пелагия, която в края ще чуете как тя се венчава на днешния ден преди 1620г. с нейния небесен жених - младоженец Господ наш Иисус Христос. И си остава вечна Негова невеста, една от мъдрите девици, живееща сега в небесния Христов чертог.
Тази невеста Христова св.Пелагия се родила и израснала в родното място на първо върховния ап.Павел. Какво величие е това! Да си роден и израсъл, закърмен в град с въздуха, който е дишал, с който е расъл и се образовал св.ап.Павел. Най-великият християнски проповедник, новозаветната личност, която е показала най-голямата, силна, гореща, пламенна любов от всички човеци след Иоан Богослов към нашия Господ Иисус Христос. Такава любов, каквато Павел показва към Иисуса и до днес няма повторена.
Та точно в този град се родила в богато езическо, знатно семейство, близко до император Диоклетиан младата красавица Пелагия.
И тя е една от (не го пише никъде, но аз като свещеник го усещам) най-добрите продължителки на делото на ап. Павел в този свят, който казва:”не вече аз живея, а Христос живее в мен”. Такава прекрасна - като продължителка на неговото славно Христово апостолско дело - е и Пелагия.

Като веднага правя съпоставката – ап.Тома е повярвал, когато Христос му казва “Дай си пръста” и така, така. “Тома, ти повярва, защото Ме видя”, а св.Пелагия – изключително явление в християнството - не е видяла нито Господ, нито при нея е идвал някой свещеник да й проповядва, да й говори, свети отец, епископ. Никой не е дошъл при нея да й говори за Христос, а тя повярвала в Него, та била готова да умре за Него, да положи живота си за Него, макар и неземна красавица.
Вижте каква е разликата – Светия Дух как оживотворява всеки човек на вярата – и да е езичник, неверник, безбожник, но Св. Дух в когото поиска животвори в него вярата в Христа Господа.

И тук ние се сблъскваме с една изключителна (в черни краски) християнка, демонична картина – майката на св.Пелагия, езичничка, твърда езичничка, която въобще не е чула, че има някакъв Христос-Бог; Останала вдовица, цялото внимание обръща на своята прекрасна, красива, очарователна девойка, дъщеря Пелагия. И когато чула, че царския син, осиновеният син на император Диоклетиан я иска за жена тя веднага (както и снощи сватовете се радват на своите младоженци) като майка естествено се зарадва и веднага казва:” Дъще, това е прекрасен жених”. Той е син на императора и негов наследник и ще я направи кралица, императрица ще бъде. А тя горката майка-езичничка не е знаела, че нейната дъщеря е дълбоко вярваща в Иисус Христос без да е кръстена, без да е видяла някакъв свещеник. Представете си! Без да е ходила в църква, без да е учила вероучение в училище. И нейната мечта е била да намери свещеник, който да я кръсти. Да, но тогава не са се намирали така свещеници, защото са се криели в планините,по шубраците в гъстите гори от тежкото, върло 20 годишно гонение на император Диоклетиан, убиецът на св.Георги, (който ще почитаме след 2 дни). Убива и Пелагия.

И така. Завързват се вече нещата. Вие ще го прочетете с подробности. Аз ще ви дам най-главното, което съм подготвил с Божията помощ за нея да чуете....Когато Бог я праща срещу свещеника Клинон, който чрез силата на Светаго Духа слиза от гъстата гора на шосето(пътя) и той знае, че там ще го чака св.Пелагия. и слиза човека, без да се страхува, че ще го арестуват. Тя отива при него и го пита “Вие ли сте”, пита свещеника Клинон. Той отговаря:”да аз съм ,но съжалявам, няма тука вода, няма купел. Как да те кръстя?”( те се намират на 15 км от града.)

Но след неговата блестяща свещеническа молитва изведнъж около тях бликва, започва да шурти извор, течаща, кристално чиста вода.
И тогава той благодари на Господа. Кой изпрати тази вода на земята, от пясъка?
Той знае кой. Той не оставя своите раби. И ето кръщава Пелагия и тя отива при майка си със старите си дрехи. Новите си дрехи (защото тя е много богата жена)ги дава на свещеника Клинон да ги раздава и парите да се ползват от сиромаси.Отива при майка си почти одърпана, със старите си дрехи. Майка й получава стрес, шок и припада. Дълго време лежи на земята в безсъзнание. А когато научава, че е и християнка изпада наистина в шок, в стрес. Дълго време не може дума да проговори езичничката.

А Диоклетияновият син разбира, че Пелагия е преди всичко християнка и се самоубива.Харакири си прави, като японците. Взима меча, отваря си дрехите и се самоубива, защото е убеден, че тя като християнка няма да му стане жена. Тогава майката изпада в ужас. Хваща дъщеря си Пелагия (като добиче); води я при императора и казва:- Царю, аз не съм виновна. Ето я тази моя дъщеря.Тя е виновна за смъртта на твоя син. Накажи я. Ако трябва – убий я!

Майката-предателка на своята единствена дъщеря! Представете си каква картина се развива в небесния простор! А моя дълг е да ви го предам, да се замислите и да знаете цената на вярата в Христа!

А защо ви го казвам - враговете на човека са неговите домашни. Домашните, като не са съгласни с твоята вяра в Христос ще те унищожат.

И така майката – предателка получава от императора награда няколко жълтици. (Както предателят Иуда получи 30 сребърника).

И понеже императорът вместо да накаже Пелагия, за това, че тя е виновна за самоубийството на сина му, той забравя за това нещо(какво нещо е човекът –мъж), че Пелагия е виновницата (а синът му е мъртъв) и вместо да оплаква сина си целият се възбужда в похот мъжка и й казва: – Пелагио, ти ще станеш моя жена!Ще имаш всичко на този свят. Цялото царство ти давам и всичко ще имаш Пелагио, само и само стани моя съпруга! - Той казва стани законна моя съпруга. (той има възможност да притежава множество жени, но желае сега само Пелагия.

Той като баща забравя смъртта на сина си, не го оплаква. Това е човешката драма. Как може баща да забрави сина си, който е мъртъв? Но той мечтае да бъде женен за тази красавица Пелагия и й предлага , Пелагио, избирай добре това, което ще ти кажа: ако ми откажеш да станеш моя съпруга, т.е. императрица, не просто жена на богат човек, императрица ще станеш, моя законна първа жена , невеста, ако не (той си въобразява, като вижда това крехко нежно създание, че ще я сплаши) ще наредя да нагорещят един меден бик, в който ще те хвърля да изгориш, ако ми откажеш да станеш моя жена. Това е днешната Пелагия. Какъв избор трябва да направи тя – или да стане императрица- Представете си! - или мъченица.

Колко девойки днес не мечтаят да станат жени на някакви богати бизнесмени или депутати, или там някакви първенци на този земен живот. Колко много са такива девойки, които мечтаят, жадуват да бъдат в голямо известно семейство, да бъдат жени.
И ето на днешния ден се разиграва тази изключително трагична сцена, (с нея завършвам) но искам добре да го чуете това нещо. Пелагия категорично му отказва да му стане невеста, защото му казва : “Ти си езичник първо, а аз съм християнка. Аз съм невеста на моя небесен младоженец – жених Христос”. (а той е убил множество, хиляди, Бог знае колко християни! Окото му няма да мигне, да убие и още една християнка.) Да де, ама той не желае да я убие, защото вече я жадува за жена, следвайки своята мъжка похот. И той нарежда (тъй като тя му отказва), една императорска заповед, която гласи това:"Веднага я съблечете гола от горе до долу всички да я гледаме, да видим нейната истинска красота женска. Като не ще поне да видим. И започват да се опитват да й свалят дрехите. Само че този път той получава първия шамар на тази девойка, плесница. Вместо да го удари тя сама си съблича дрехите до последно, остава чисто гола пред него и пред всички там, събрали се за зрелище. Това се казва зрелище, не сеир. И събрала си дрехите, както е гола ги захвърля в лицето на императора. Това е вторият шамар, като му казва: по-добре Царю да си спомниш за своите жени(не жена) жени и наложници(пълен е с жени, защото е император, всичко е в ръцете му) защото аз имам същото тяло, което имат и те а ти гледай какво ще направя. Третата голяма плесница на днешната Христова невеста Пелагия. Вместо да чака да я хванат неговите слуги, защото той нарежда:”Убийте я!Хвърлете я в медния бик!"
Тя сама търчи към медния бик и се хвърля с все сила вътре в огъня. Като първо, когато долепва двете си ръце, за да се хвърли вътре, защото то е като отвор, като пещ, където се пекат агнетата по селата. И като си докосне двете ръце до началото, отвора на тази пещ, меден бик нажежен, двете й ръце се стопяват, това е горещина и както се стопяват ръцете тя се хвърля вътре през отвора на нагорещения бик и започва да пее песни. Ето какво е казала вътре в огъня (както тримата момци), за да бъда точен и коректен спрямо нея днес. Думите, които тя изговорила вътре в огъня:
“Слава Тебе, Господи, Боже, единородний Сине на Всевишния Бог, където укрепи мен, нещастната за този подвиг и ми помогна да победа дявола и императора. На Тебе и на Безначалния Отец и Светия Дух слава во веки!”
Кой е записал тези думи? Бог знае. Светият Дух е дал на житиеписеца, който е написал тази биография на Пелагия. Там в огъня никой човек не е присъствал. Ето по този начин според думите на най-великия западен църковен отец – епископ, св.Амвросий – епископ на Милано, където е Миланската скала, казва: “ С този подвиг св.Пелагия извърши своето венчание в Христа. И като всяка младоженка(както и снощи им казах – прегърнете се, целунете се пред Господа, вие сте младоженци вече пред Него) вместо да се хвърли в обятията на своя младоженец, любим за нея, като всяка младоженка тя, казва св.Амвросий , епископ на Милано се хвърля в огъня, в обятията на своя небесен жених и младоженец Христос.

Ето го днешния ден. За това аз сега от ваше име и от мое име поднасям тези свежи цветя – едното е андреевското, другото е купеното – герберчето- и ги поднасям на св, Пелагия, като младоженка Христова днес, на Престола и докато изсъхнат, докато увехнат ще седят на Престола да си спомни св.Пелагия, че ние днеска сме я почели и докато сме живи ще помним нейния християнски подвиг.
Слава на Бога за всичко!
Амин!

София, 4 май 2008 г.
Храм “Св. ап. Андрей Първозваний”
ставроф. иконом Иван Касабов